Апостолът на свободата Васил Левски е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но отбелязваме официално тази годишнина на 19 февруари. Тази година се навършват 145 г. от гибелта на Дякона.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни . За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Но датата на обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.
Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“, гласи един от заветите на Левски. Поклон пред паметта му!
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.