Неповторима гледка се разкрива от площадката на „Вълчи камък“. От нея се вижда връх Виденица, Голям и малък Персенк, гънките на Равногор, част от Рила планина, цялата верига на Пирин, гръцката планина Боздаг.
Мястото е на връх Зеленото било – високо горе, над девинското село Гьоврен.
Пътят до там е нелек. Стига се с пикап, осигурен от местно туристическо сдружение. Тръгването е от разклона за селото. И макар да е само нагоре, в началото е гладко. Само по асфалт. Но за около два километра.
След това започва истинското екстремно пътуване – по стръмни коларски пътища. На места предницата на колата се изправя над главата ти и си става страшничко. Колкото и да е красиво наоколо, не трябва да се разсейваш в опити да ги заснемеш. С очите си попиваш изящните форми на извивките, които прави планината. Но не трябва да отпускаш хватката на ръцете си по офроуд пътешествието.
Когато пикапът спре отгоре, ще се насладиш на необятния величествен простор.
За удобство на туристите, от сдружение „Зелена долина“ с председател Велизар Шанов са изградили не една, а две площадки.
Едната е вградена към ствола и клоните на много рядък за нашия район иглолистен вид – средиземноморски бор, който няма връх. В околността има само три такива дървета, защото много рядко може да се получи нужната им комбинация от природни и климатични условия, за да виреят. Тя е изцяло от дървен материал.
В изграждането на другата е ползван и малко метал със специалното разрешение на екоинспекцията в Смолян, защото е вдигната на територия от мрежа „Натура 2000“.
Тя е най-високата на Балканския полуостров – на 1650 м. н. в.
От нея се разкрива великолепна панорама. Очарованието на гледките е сравнимо може би с пейзажите, които се виждат от кулата Снежанка на Пампорово. Сходно е с великолепието, разкриващо се от Орлово око – площадка на 1530 метра надморска височина, изградена над село Ягодина.
Залезът там е много красив – непосредствено преди да се скрие слънцето целият небосвод става аленочервен.
С мястото, което от няколко години се превърна в туристическа атракция, е свързана една тъжна история отпреди векове.
Местният войвода на Гьоврен по време на Османското владичество изкачвал с коня си често връх Зеленото било на път към съседното село Мугла. Там се събирали войводите от околните села и обсъждали как да пазят селата си от нападения в онези тежки времена, разказва Велизар Шанов.
Прибирайки се обратно, на равната част войводата видял една глутница вълци да се хранят. Гръмнал два-три пъти, за да ги прогони. Всички се разбягали. На поляната обаче останало едно малко вълче. Човекът решил да го вземе със себе си. Започнал да го отглежда като домашно животно. С времето то свикнало с хората, а и те с него.
Един ден той отново тръгнал към Мугла и както винаги оставил вълчето в селото. Малката му дъщеричка си играла пред къщата. Неусетно отишла до ръба на каменна стена, с която бил заграден дворът им. Вълкът, предусещайки опасността за детето, се хвърлил към него и го захапал за ръката да не падне. Съседите видели всичко това, но разбрали погрешно действията на дивото животно. И когато войводата се прибрал, му казали, че вълкът започнал да напада малките деца. Той се ядосал и като водач на селото отсякъл: "Ще го върна там, където го намерих, и ще го погубя!". С няколко четника закарали вълка на този връх, хвърлили го от скала, висока 130 метра. Прибирайки се обратно, на няколко пъти чули силен вълчи вой, насочен към селото. Звярът отново се опитал да ги предупреди за опасност. 15 минути по-късно станало силно земетресение. Половината къщи се срутили, имало и подпалени.
Тогава жителите на Гьоврен повярвали, че дори след смъртта си вълкът се опитал да ги спаси, предупреждавайки ги с вой за идващото природно бедствие. И нарекли това място Вълчата скала или Вълчи камък.
От няколко години вече всяка последна събота или неделя на „Вълчи камък“ сдружението организира автентичен събор.
На земята застилат черги. Гостите насядат по тях. От гората се спускат гайдари и свирейки се приближават. Веселието продължава с изпълнения на местни самодейни състави и фолклорен оркестър.
„От моето сдружение извозваме всички туристи безплатно. Събираме от мандрите в околността кашкавал, сирене. Осигуряваме ракия, вода – всичко е безплатно. Не искаме да правим пари от това. Нищо не се продава горе. И се получава голяма еуфория“, споделя Шанов.