На страниците на в. “Капитал Daily”: Кой да похарчи 4.5 млн. лв. за ремонта на спортната зала във Варна. Дългоочакваният ремонт на Двореца на културата и спорта (ДКС) във Варна, за който държавата отпусна 4.5 млн. лв., е на път да сблъска ръководството на залата и община Варна. Въпросът кой да избере изпълнителя на ремонта и да контролира изразходването на парите набира сила, а мотивите не е задължително да бъдат благородни. Общината се надява да получи правото да ремонтира съоръжението, което трябва да приеме мачове от европейското първенство по волейбол през 2015 г. Затова тя иска да вземе залата под наем и да извърши ремонта под свой контрол. В същото време ръководството на ДКС пусна обществена поръчка за търсене на изпълнител. Ключовият момент в развитието на ситуацията е кой държи парите. Община Варна получи 4.5 млн. лв. с ДДС по програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите” и за момента изглежда, че контролира основния лост в спора.
“Само за ден държавата пусна стотици обществени поръчки” пише в. “Сега”. Дни преди оставката на кабинета и с цел да хванат старите разпоредби в Закона за обществените поръчки (ЗОП) министерства и агенции трескаво са публикували обяви за търгове. На 30 юни са подадени общо 147 поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура” е пуснала търгове за 760 милиона лева. Това показват данните на агенцията за обществени поръчки. Експерти предупреждаваха, че измененията в закона, част от които влязоха в сила от 1 юли, а останалите са отложени за октомври, ще доведат до хаос сред възложителите, но депутатите не ги послушаха.
Само на 30 юни пътната агенция е обявила рекордните 54 търга за около 400 млн. лв. Сред тях е ремонтът на пътя Самоков-Ихтиман и Живково-Веринско с прогнозна стойност 20 млн. евро. Търси се и фирма, която да ремонтира различни отсечки на пътя Ямбол-Средец срещу прогнозната сума от 30 млн. евро. На 27 юни пътната агенция пусна и два големи търга за строителство на част от Западната дъга на София и за разширение на пътя Мездра-Ботевград. Общата им стойност е над 360 млн. лв. Проблемът е, че и за двата обекта няма осигурено финансиране. За това потвърдиха двама министри – на транспорта Данаил Папазов и на регионалното развитие Десислава Терзиева. Дни преди АПИ да пусне обществената поръчка, Папазов дори обяви, че западната дъга остава за следващия програмен период на програма “Транспорт” и по нея ще се работи с приоритет. На запитване на в. “Сега” от пътната агенция не коментираха големия брой на търговете, обявени в един ден. Единствено обясниха, че тръжните документи са подготвени по разпоредбите на действащия към тази дата закон. “Целта е стартиране на проектите по готовите тръжни документи”, обясниха от АПИ.
Най-младото министерство – на инвестиционното проектиране, на 27 юни е обявило общо 26 търга. По-голямата част от тях са за строителен надзор, но има и за управление на качеството в министерството за 201 500 хил. лв. без ДДС. Три дни по-късно, в последния ден на юни, от ведомството пускат и още един търг – за създаване на регистър за плановите документи, свързани с устройството на територията. Цената без ДДС е над 380 000 лв. Транспортното министерство е обявило търгове за над 4 млн. лв., свързани с инженерни услуги, обучения на чиновниците, покупка на хардуер и др. Далеч по-скромни са били от икономическото министерство, които в последния ден на юни са пуснали само няколко поръчки за 430 000 лв. В земеделието пък търсят фирми за обучения, ремонти и др. за над 1 млн. лв.
В. “Стандарт” пиче: “Втори ден спорят кой спаси банките”. Втори ден политическите лидери продължават своя спор кой точно е спасил банковата система.
Във вторник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че той лично е спасил системата “с всичките си експерти”. Вчера сутринта зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова (БСП) пък го обвини, че всъщност той е разпалил паниката, като “шестваше по телевизиите и гасеше пожара с бензин, като обясняваше, че трябва да се вземе заем от Международния валутен фонд и че не трябва да се вярва на финансовия министър”. Борисов не й остана длъжен. “Понеже разбрах, че г-жа Манолова пак се е упражнявала по мен, нека не забравя, че г-н Станишев ми писа и ме моли да разговарям с Иван Искров в събота да пратя своите експерти там, да бъдем заедно, да преодолеем кризата и аз направих абсолютно всичко”, заяви той, като отказа да покаже въпросния SMS. По думите съдържанието е: “Моля те, да се чуеш с Искров по еди-кво си!”
По-късно Борисов доразви тезата си, като обясни, че всъщност Искров го е търсил, а лидерът на опозицията е решил да не си вдига телефона. И се свързал с шефа на БНБ, чак след като соцлидерът Сергей Станишев го е помолил да го направи в името на единството и овладяването на банковата криза.
Борисов заяви още: “БСП трябва да внимават, ако г-жа Манолова отвори кутията на Пандора, защото после не искам аз да съм виновен пак”. Лидерът на ГЕРБ се закани, че никой не може да го спре да разкаже “всичко, което е ставало по БНБ дни наред”. Борисов намекна и за спор между Иван Искров и премиера Пламен Орешарски, но не съобщи подробности.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък призова постигнатото съгласие да не се партизира. “Движението беше с много ясна позиция по банковата криза, достатъчно отговорна, участва активно при преодоляването на притесненията, защото не бива да говорим за криза. Дадохме своя принос за постигането на съгласието, но само толкова. Няма да влизам в конкретика, защото това би означавало да направя това, което помолих и другите политически сили – да не го правят, да не партизираме постигнатото съгласие”, обясни той.
“Спешните лекари със 7-часов работен ден от септември” пише на страниците на в. “Новинар”.
Работещите в Спешната помощ ще преминат на 7-часов работен ден от 1 септември. Това заяви в сряда след среща с протестиращи медици д-р Александър Златанов, изпълняващ длъжността директор на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в София-град. “Това беше чукане на отворена врата, защото аз още когато дойдох преди близо месец, казах, че това ще бъде моя цел да го реализирам”, коментира той пред “Новинар”.
Със заповед на здравния министър д-р Таня Андреева е отпаднало предвиденото намаляване на бюджета за спешна помощ с 1,5%, съобщи д-р Златанов. Тези компенсации, които се равняват на около 80 000 лв., ще бъдат раздадени на здравните работници под формата на допълнително материално стимулиране. Относно казуса с по-малките бонуси, които са получили лекарите и медицинските сестри през последния месец, проф. Златанов коментира, че парите, които са останали от незаетите работни места, са изразходвани неравномерно.
“Ако за шест месеца сумата, която остава, е 100 000 лв., се разпределят по 10 000 лв. Ако обаче някой реши, че е добре първите пет месеца да даде по 12 000 лв., ще се окаже, че шестият няма какво да даде”, уточни той. Колкото до искането на медиците в линейките да бъдат поставени паник бутони, той обясни, че в някои от санитарните автомобили има монтирани такива устройства, но те не са ефективно решение на проблема с насилието над медиците, тъй като нападенията обичайно стават на адрес.