Самотната жена е като терорист с бомба

architecture 1867768 960 720
architecture-1867768_960_720
Мъжете са като обувките. Търсиш перфектния чифт безрезултатно. Купуваш какви да е, за да не ходиш боса. И зад ъгъла намираш идеалните, смята сексоложката Наталия Кобилкина. Всяка жена ли може да разцъфти в гейша? И защо не бива да чакаме Принца? Наталия Кобилкина отговаря пред clinica.bg. Обичаната жена мирише на сладко, дори без парфюм, твърди Наталия. Обратно – ароматът на самотата е леко кисел. Може ли обаче всяка дама да пръска феромони и да се превърне в магнит за любов? Жената трябва да е като светулка, е метафората на Кобилкина.
Момичета, не чакайте Принца!

Това е съветът на Наталия Кобилкина. Сексоложката смята, че най-голямото препятствие пред срещата с любовта е робуването на егото. „Ние, жените, искаме да докажем колко сме велики. Забравяме основното си предназначение – да бъдем любов за мъжа. А за това се плаща със самота”, смята Кобилкина. Огромните очаквания са основната причина жените да не могат да срещнат любовта, е теорията на сексоложката. „Колкото си по-млад, толкова по-лесно става – влюбваш се и се взимате!  Докато, колкото по-голяма и готина ставаш, толкова повече вдигаш изискванията. И трябва да е и красив, и млад, и да не пие, и да не бие, и да носи пари, и да е успешен, и да е сексуален. А това не е възможно”, казва Наталия. С годините трябва да става обратното – да се учиш на компромиси. „Имам приятелка, страшно готина, на 35. Събра се с мой приятел. Страхотен, но му трябва още време да си стъпи на краката – той е млад мъж, на 29. Тя обаче беше много бясна, казваше: „Не искам да чакам! Искам сега да е богат, искам сега да е готов! Това не работи”, разказва сексоложката. Според нея, на 35 жената трябва да се примири, че не може да избира сред чак толкова много мъже. „На тези години винаги трябва да направиш компромис – или ще е 20 години по-голям, или няма да желае да се жени и ще иска да си му любовница, или не му става…

Но, винаги, винаги, ще платиш цена!

категорична е Кобилкина. Рецептата, според нея, е да се откажеш от Принца. И практиката й го доказва. Наталия дава пример с клиентки, с които работи от 8 г., но още не са намерили любовта.  „Те, и двечките, са с огромни списъци към мъжа – но вече остаряха, станаха на 40. Тогава вече съвсем трябва да хванеш, каквото идва. Но те си казват: „40 години съм се пазила и сега да се дам за някой идиот – не! Искам принц!”, разкрива Кобилкина. „Принц на 40 искаш, когато си на 20. Той няма да те взема, когато вече си на 40. Виж, за принц на 60 – имаш шанс – но ще е разведен и с хиляди деца и ангажименти към тях. Ако куц, дебел и грозен, тогава може да е богат и на 40, но с нещо трябва да направиш компромис”, откровена е Наталия.
Самотната жена е като терорист с бомба, смята Кобилкина. И причината за това не е толкова в липсата на секс. А… на гушкане. „Секс? Все пак има вибратори! За мен най-страшното и тежкото е да няма с кого да се гушкаш. Да се будиш сама. Учените са изчислили, че на ден ни трябват поне 10 секунди прегръдка. Тогава отделяме окситоцин, хормонът на любовта. А след него и серотонин, хормонът на щастието”, обяснява Кобилкина. Когато химията на любовта я няма, жените влизат в омагьосан кръг. „Стават още по-неудоволетворени, още по-отблъскващи за мъжете. По-добре да имаш половинка, дори да не е идеален. Щом го има самото усещане, че вече не си сама, нагушкана си, удоволетворена, се появяват другите мъже”, смята Кобилкина. Като с обувките…

Обичаната жена мирише на сладко, дори без парфюм
твърди Наталия. Обратно – ароматът на самотата е леко кисел. Може ли обаче всяка дама да пръска феромони и да се превърне в магнит за любов? Жената трябва да е като светулка, е метафората на Кобилкина. Затова и тя е направила школа за гейши – според нея зад това понятие е кодирано „творяща красота”. В първия етап от обучението се работи с малки групи. За два дни жените трябва да извадят на повърхността „вътрешните си спирачки” – често те се крият в детството. Критична майка, избухлив баща или брак, пълен със скандали и изневери, дава пример Кобилкина. „На курса вадим тази покривка, за да изкараме вътрешната светлина. И тогава и партньорът те преоткрива”, обяснява Кобилкина. Вторият етап отнема доста по-дълго време.

Целта е да се научиш как да запазиш светлината си дълго време, как да стоиш на пътя на любовта, а не на егото. „Учим се как да се покланяме на мъжете и да ги почитаме като богове, като едновременно с открием и своето величие. Имаме и всекидневни домашни, за да можем да пренаредим живота си. Например – 100 дни говорим само за хубавите неща в мъжете си.

Ако нарушим правилото, правим 5 лицеви опори

Така се трансформира и отношението на мъжете към теб – ако ти ги обичаш, те не могат да те мразят”, твърди Кобилкина.Разбира се, има любови, за които не бива да се борим на всяка цена. „Не всички връзки трябва да бъдат спасени – понякога е по-добре да пуснеш човека и да си продължиш по пътя”, категорична е сексоложката. Сложни например са връзките на полигамен с моногамен партньор, които далеч не са изключение. „Полигамията е и проклятие, и радост. Да, мъжът е много сексуален, много провокативен, много харизматичен – всички те са страшно готини, но това е цената за тази готиност”, обяснява Кобилкина. „Полигамният мъж има нужда да разпръсква много генетичен материал, жената пък – да се „зарежда” с много мъже. Това не е изневяра, а задоволяване на инстинкта”, смята Кобилкина. И е убедена, че той не бива да се подтиска. „В противен случай, мъжете ще изневеряват на себе си. Ще се чувстват зле, ще загубят работата си, ще разрушат здравето си. И накрая тя пак ще го зареже!”, смее се Наталия Кобилкина.

Още по темата четете на clinica.bg – сайтът за здравна политика и медицина. 

Exit mobile version