Спомняте ли си думата “клекшоп” – малките магазинчета, пред които се навеждахме, за да купим цигари, и които имаха истински бум в ранните години на демокрацията? Тази дума се появи и изчезна от езика ни със скоростта на светлината. Част от новите думи, които се раждат заедно с всяка промяна обаче, остават в употреба, пише “Стандарт”.
4300 нови думи и съчетания са се появили в българския език през последните години. За това свидетелства последният речник на новите думи от 2010 година. Тази бройка обаче е условна, тъй като далеч не обхваща цялото словотворчество, на което българинът е способен. На базата на тези данни обаче далеч не може да се прави извод колко нови думи у нас се раждат на година, защото този процес е неравномерен, казва проф. Сия Колковска от Института за българския език при БАН.
Най-голям бум на нови думи има, естествено, около смяната на една политическа и икономическа система с друга. Време на бума на неологизми в езика ни са последните десет години на 20-ти век и първите няколко години на новия. Оттогава, естествено, лексиката ни не е престанала да се мени, но този процес вече не тече толкова динамично. Сред последните думи, които ни заляха, в портала за нови думи “Неолекс”, създаден от Института за български език, вече са се появили “селфи” и “смути”. Там са и всевъзможните “флашки” и “туитове”, които изгряха по линия на новите технологии.
Геополитиката пък ни донесе “хибридна война” и “хипертероризъм”, здравните реформи ни зарадваха с “клинична пътека”. Родната политическа действителност пък промени значението на думата “реформатор” – това вече е не човек, който прави реформи, а просто член на една политическа формация. Скандинавският “трол” вече е човек, който безобразничи в социалните мрежи, а “кифлата” от детските ни години е девойката от мола. Дума, която, впрочем, също е неологизъм.