В Монтанско Гергьовден се тачи повече от Великден, твърдят местни изследователи на народните празници. Причината е, че районът е земеделски, а денят на свети Георги се приема за начало на селскостопанската работа. Най-популярната песен, която пеели, била „Хубав ден Великден, но дваж по-хубав – Гергьовден”.
На този ден някога изкарвали за пръв път добитъка на паша, за пръв път издоявали овцете, за пръв път колели агне. Този курбан се давал с характерен ритуал, който днес е запазен само като театрална форма за фолклорни фестивали. Трябвало е да бъде заклано само първото родено агне в кошарата. Него и овцата майка закичвали с венец от цветето гергевка, обвит с червен конец.
На венеца слагали и дълга восъчна свещ. Мъжът, който колел агнето, трябвало да бъде гологлав. Той подавал на агнето тревичка за последно, след което го заколвал. Кръвта събирали и с нея мажели челата и бузите за децата, а възрастни жени я запазвали за лек през годината. След изпичането на агнето то се занасяло най-напред в черквата, след което се слагало на трапезата.
Преди половин век храмът на село Копиловци бе тесен за тавите с опечени агнета, а попът едва смогваше да освети всички, спомнят си възрастни жители на селото. Днес този обичай е забравен. На Гергьовден някога се наемали ратаите, които трябвало да работят до Димитровден. На този ден стопаните излизали да наобиколят нивите си и завардвали ливадите от хора и животни, за да бъде окосена хубава трева. Гледали и какво ще бъде времето – ако завали дъжд, то годината ще е плодородна. Оттогава досега старите хора казват, че гергьовският дъжд цена няма.
В народните вярвания Гергьовден се възприемал като ден на равенството. Защото на трапезатана всеки – и на бедния, и на богатия, има печено агне. Днес празникът има значение основно за създаване на настроение и самочувствие през първите дни на пролетта, смятат неговите изследователи.