
Историята на Александър Карелин е известна на широката публика. Борецът, който си спечелил прозвището Александър Велики с доминацията си в края на ’80-те и през ’90-те години е Герой на Руската федерация и заслужил майстор на спорта на СССР.
Трикратният олимпийски шампион в класическата борба в категория до 130 кг (1988, 1992, 1996), деветкратен световен шампион (1989—1991, 1993—1995, 1997—1999), дванайсеткратен европейски шампион, записва първа загуба от 13 години на Летните игри в Сидни през 2000 година.
Почетният гражданин на Новосибирск е победен от по-младия и неопитен на Олимпиади американец Рулон Гарднър. Руският мечок е абсолютен фаворит след титлите си от последните 3 издания на Игрите. Но Гарднър постига историческа победа и печели първия си медал от голяма международна надпревара. Тъкмо той е герой на днешното издание на “Олимпийски истории”, защото любопитното в живота на американеца тепърва предстои.
|
Гарднър и Карелин се срещат по време на Игрите в Пекин. Двамата често са рамо до рамо, докато са в ролята си на репортери, съответно за американска и руска телевизия. “Виждахме се всеки ден. Този човек те плаши само с приближаването си. Направихме интервю с него и се получи невероятно добре, защото той е много умен, въпреки, че е от Русия. Той говори 6 езика и се шегувахме приятелски един с друг”, разказва Гарднър. |
|---|
В началото на 2004 година той отново среща смъртта в очите, след като е блъснат от автомобил докато управлява мотоциклет. Няколко месеца по-късно взима бронз от Игрите в Атина и се отказва от състезателната си кариера.
След още 3 години олимпийският шампион оцелява след самолетна катастрофа. При инцидента Гарднър и още двама мъже се приводняват с малък самолет в езерото „Пауъл“ край границата между щатите Аризона и Юта. Тримата мъже успяват да излязат от летателната машина преди да потъне и преплуват разстоянието до брега в студената 7 градуса вода. На сутринта са намерени от местен рибар.
През 2012 г. вече бившият състезател изпада във фалит, като дълговете му са на стойност близо 3 млн. долара. Цялото му имущество, както и домът му, бяха обявени на търг. Сред най-ценните му вещи личат “Порше”, малка лодка, “Харли-Дейвидсън”, колекциите му от часовници и ножове. В списъка за аукциона бе и златният медал от Олимпиадата в Сидни, но борецът обяви, че медалът е бил откраднат.
2 години по-късно Гарднър решава да се върне към спорта. Участва в реалити шоу за сваляне на килограми, но не успява да влезе в ограниченията на категорията и пропуска пресявките на американския отбор за Олимпиадата в Лондон, но продължава с тренировките и опитва да се класира в Рио. Отново не успява.
Въпреки всичко, Гарднър не е готов да се предаде. През годините работи като мотивационен лектор, понастоящем се занимава с мотивация на деца. Той продължава издирването на откраднатия златен медал от Сидни и заявява, че чувства празнина без отличието си.
Рулон се развежда 2 пъти и пак минава под венчилото. Настоящата му съпруга е фитнес инструктор.
|
Още в рубриката “Олимпийски истории”: #1: Пиер дьо Кубертен – един барон с душа на грък #2: Първият олимпиец на България е швейцарец #3: Борец носи първа олимпийска титла за България преди 60 години |
|---|
