Едни от най-известните му произведения са "Рай", "Щастие", "Нежност". Фредерик Шопен е наричан поет на пианото. Роден е на днешната дата през 1810 г. във Варшавското херцогство. Първите си уроци по пиано получава от майка си. На 7 г. изнася първия си концерт, започва и да композира. След като на 16 завършва лицей, Шопен учи във Варшавската консерватория. На 19 Шопен завършва консерваторията и заминава да покорява Виена. Там, за да бъде чут от повече хора, изнася два безплатни концерта. Като цяло е приет добре, но критиката отбелязва, че, въпреки брилянтната си способност за импровизация и всички други качества, Шопен свири прекалено тихо, липсва му блясък и звучност. На което той отговаря – „свикнали са виртуозите да вдигат голям шум”.
По-късно в Париж получава сериозни признания. Шопен продължава да пише и свири своите мазурки и полонези. Познавачи казват, че дори човек никога да не е ходил в Полша, човек може да я заобича от музиката на Шопен. Според мълвата познат го завежда една вечер на прием… у барон Ротшилд. Там младият поляк сяда на пианото и само за една вечер се превръща в истинска музикална звезда на парижките светски салони. Дъщерите на френската аристокрация и голяма част от техните майки искат уроци по пиано от Шопен. Музикални издатели от Париж, Лайпциг и Лондон се втурват да сключват договори с композитора и да издават негови творби. Така до края на живота си той има големи доходи. Така Шопен наема страхотен апартамент, облича се по последна мода, става капризен денди, а жените не спират да го преследват. Тогава композиторът е едва на 22.
Шопен е най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Подобно на Моцарт, той е наричан дете-чудо. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма.
През почти целия си живот страда от крехко здраве и умира от туберкулоза ненавършил 40 години. Има дълга връзка с писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд.
Ето някои мисли на гениалния композитор:
"Аз съм революционер, парите не означават нищо за мен".
"Иска ми се да отхвърля мислите, които отравят щастието ми, но аз изпитвам удоволствие да им се отдавам".
"Простотата е крайното достижение. След като някой е изсвирил огромно количество ноти, простотата се очертава като главната награда в изкуството".
"Музиката няма отечество. Нейно отечество е цялата вселена".
"Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа".
"Времето все още е най-добрият критик, а търпението – най-добрият учител".