ПРИРОДЕН ПАРК ”ШУМЕНСКО ПЛАТО”
Природен парк „Шуменско плато” заема 3 929 ха от едноименното плато. Обявен е за защитена територия през 1980 г. с цел съхраняване на растенията, животните и местата за отдих. Обликът на парка се определя от платовидния релеф, разнообразните повърхностни и подземни карстови форми и смесените широколистни гори.
Шуменското плато съчетава в едно природната красота с историята и културата на региона. Духът на отминалите времена може да се почувства само в неговото лоно – покрай старинните крепости и поселения, в безмълвието на скалните манастири и под гранитния лъв, увенчаващ днес платото. ПП „Шуменско плато” е привлекателно място за отдих, спорт и туризъм през всички годишни сезони. Достъпът до парка е осигурен по добре изградена пътно-алейна мрежа. Многобройни туристически маршрути отвеждат до интересни релефни форми, природни кътове, исторически забележителности, скални феномени и туристически хижи.
В парка има добри условия за практикуване на пешеходен и велотуризъм, туристическо ориентиране, скално катерене, спелеотуризъм, парапланеризъм и др. Има изградени кътове за краткотраен отдих сред природата и «Горско училище» за най-малките посетители на парка.
СКАЛНИ МАНАСТИРИ
На 4 км северно от село Осмар, в Осмарския боаз, се намират скални манастири, състоящи се от църкви, няколко килии и гробници. Най-голям е т.н. “Костадинов манастир”. Предполага се, че е свързан с името на цар Константин, “цар и самодържец на всички българи”, от Второто българско царство. Състои се от две отделения. Източното представлява издълбана в скалата църква с почти квадратна форма. Западното отделение е с неправилна форма, със запазени ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в стената нарове. Църквата е била изографисана, но сега са останали незначителни фрагменти.
“Диреклията” е изсечен в самостоятелна, недостъпна скала. Той има кръгъл отвор, разделен на две неравни части от отвесната колона (дирек), откъдето произлиза и името му. На югоизток от “Диреклията” се намира друга скална обител, подът на която е с формата на подкова.
В Троицкия боаз, на 2.5км северозападно от с. Троица, в скала с името “Мамил Таш”, е оформен скален манастир, известен под името “Манастира”. На южната стена има вход за килия, а над нея отделение с ниша и пейка. Тук е открита плоча със старобългарски надпис (“писах аз граматик Андрея, месец Априля…”, следва годината, силно нечетлива). Близо до надписа са издълбани изображения на човек, брадва и кръст. В същия боаз е открит още един скален манастир, състоящ се от две отделения със запзени жлебове по пода и стените.
В западния склон на Калугер боаз се намира скален манастир, известен като “Хан Крумовия”. Той се състои от три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Използвана е естествена пещера, дообработена през XII-XIV в от отшелници-монаси.
В местността “Осмарските колони”, в близост до хижа “Букаците”, е открит скален манастир с частично запазени стенописи.
Скални килии, издълбани в естествени вдълбнатини и обширна пещера с изкуствена обработка с открити в източния склон на платото, известен като Йълдъз табия. Непосредствено под Шуменската крепост се разкриват още такива скални килии, датиращи от XII-XIV в. Едни от тях са издълбани в скалата, а други са издадени пред нея. В тях личат жлебове, ниши, дупки и гнезда за греди, които са поддържали дървени конструкции.
Килиите в манастира над кв. Дивдядово наброяват повече от десет. Част от тях са поместени в хоризонтална вдлъбнатина на източния склон на платото. Добре запазени са стъпалата, изсечени в скалата, които са водили до някои от килиите. Част от скалните църкви и килии, разположени по платото, са били покрити със стенописи, които днес са почти напълно заличени.