След четиридесетгодишни политически и строителни превратности, на 15 юли 2013 година, най-накрая се проточи първата цялостна българска магистрала. Ако древните римляни можеха да надникнат в бъдещето, щяха да бъдат много изненадани от това събитие. Защото на същото място преди 1800 години същата магистрала е била обикновено явление, макар наполовина по-тясна. Но от по-здрав материал – камък.
По онова време Римската империя свършвала там, където свършвали европейските географски познания. И обратно. Китната провинция Тракия била любима локация за почивка, за бани и санаториуми, както и поземлен фонд за ветераните от войните. И за 100 години римляните били готови с отсечката от Виндобона, днес от Виена до Византион, днес Истанбул, с обща дължина 924 километра. Пътят бил наречен “Виа Милитарис” заради придвижваните безчетни легиони от Галия чак до Сирия.
Шосето било започнато по време на скандалния император Нерон. Негови съвременници го свързват най-често с прояви на тирания и екстравагантност. Той е известен и с редица убийства, включително тези на майка си и на доведения си брат. Пак по негово време започват и първите масови гонения срещу християните.
Паралелно с него били прокарани и всички известни днес главни пътища около цялото Средиземно море в дълбочина от 1000 километра – на север/юг, изток/запад, по диагонал и успоредно. Като “Виа Егнация” по цялото адриатическото крайбрежие, пътят по северноафриканския крайбрежен силует, в Египет до Среден Нил, на запад до днешния Занзибар и Мавритания, в Мала Азия и Юдея, до Кавказ и Армения.
В Испания, Британия, Галия, Германия. Все в същите сто години. Римляните познавали асфалта, но решили, че е по-добре и по-здраво да изградят пътищата си от камъни. Всеки камък старателно се напасвал със съседните и се набивал в грунда, който преди това се изграждал от три пласта. Пътните стандарти били спазвани в съответствие със ‘Законите на 12-те таблици’, разработени още към 450 г. пр. н. е.
Пътищата били разделени на участъци – semita /пешеходни/ – най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. Често за каруците били правени и два улея с ширина между тях 143 см., станали впоследствие образец за железопътните линии. Именно на такива римски улеи в началото на 19 в. Стивънсън тествал първия си локомотив. Римляните не признавали завои – пътищата им прорязвали скали чрез тунели и преминавали над клисури чрез виадукти.
В началото на 2 век при император Траян съществували вече около 100 000 километра държавни пътища. Само 14 000 километра били построени в самата Италия. Останалите пътища били изградени в провинциите, като по този начин варварските народи били приобщавани към цивилизования свят.
Източници: mdl.bg, Уикипедия