Обемист климатик “цъфна” точно до плочата на легендарния летец кап. Димитър Списаревски в София. За абсурда алармира Вили Лилков от Реформаторския блок.
Той е присъствал на честване на 100-годишнината от рождението на героя. Заедно с близки на бивши летци се събрали пред паметната плоча на дома на Списаревски.
Тя се намира на ул. “Хан Аспарух”. “За съжаление някой безхаберник е монтирал климатик точно до плочата без да му мигне окото”, пише възмутен Лилков в профела си в социалните мрежи.
Климатикът на практика почти закрива плочата. Така името на Списаревски остава в сянката на охладителя.
От район “Средец” в София са обещали да реагират на проблема и да монтират поставка за цветя. Kmeta.bg ще проследи казуса.
Димитър Списаревски е офицер, поручик (посмъртно: капитан 1944, полковник 2009) и носител на кръст за храброст (посмъртно). През 1943 година той сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
Роден е на 19 юли 1916 г. в Добрич тогава под румънска окупация, само 16 дни градът преди да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война.
Тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк.
За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност.
Той е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей юнкерите от целите два випуска 57–и и 58-и „Родопски“ са командировани за обучение като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург.
След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен и накрая през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
След пристигането в България, от юли 1939 г. те са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, развит и преименуван в 6 изтребителен полк, базиран на летище Марно поле при Карлово, по-късно, в 3/6 изтребителен орляк.
Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк дислоцирано близо до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. След това лети и с Авиа 534 „Доган“. После усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf 109Е, наричани у нас ”Стрела“.
От края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Наскоро след това опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището.
Оттам, според тогавашните предвиждания на Генералния щаб, се очаква да е основното нападение срещу България и действат нелегални въоръжени комунистически групи. Списаревски сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие.
После е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г., когато загива геройски. Бил е и играч на “Левски”, като изиграва няколко приятелски срещи с тима.