Звездата от хитовите филми "Скорост", "Адвокат на дявола", "Матрицата", "47 ронини" до днес впечатлява с обикновения си начин на живот. Пие кафето си и обядва в квартални заведения или на пейка в парка, движи се с метрото, не ходи с охрана.
Киану Рийвс е роден в столицата на Ливан – Бейрут. Проплаква на 2 септември 1964 г. Името му означава "прохладният бриз от планините". Още като дете семейството му се мести в САЩ, като обикалят от град на град. Животът му е като броеница от големи чисто човешки загуби, след които намира сили да продължи. Най-добрият му приятел Ривър Финикс умира от свърхдоза, докато момчетата са на по 23 г. По-малката му сестра се разболява от левкемия, след дълга успява да се излекува. Киану Рийвс дарява голямата част от хонорарите си на болници за лечение на хора с тази диагноза. В края на 90-те години на миналия век с годеницата му Дженифър чакат раждането на първото им дете, но момиченцето се появава на бял свят мъртво. Година и половина по-късно жената загива в автомобилна катастрофа.
Неговата житейска философия впечатлява мнозина. Предлагаме ви част от нея:
Когато хората, които обичаш си отидат, си оставаш сам.
Забавно е да си безнадеждно влюбен. Опасно е, но е забавно.
Да се влюбиш и да имаш връзка са две коренно различни неща.
Аз съм много скучен. Само чета, играя хокей и свиря.
Понякога ние толкова много сме унесени в ежедневните си задължения, че забравяме да се насладим на красотата на живота. Ние сме като зомбита. Повдигнете очите си и извадете слушалките от ушите си.
Кажете "здравей" на някой, който виждате. Прегърнете някого, ако чувствате, че изпитва болка. Помогнете на някого. Всеки ден трябва да се живее така сякаш е последният.
Всеки ден е ценен и нека да се отнасяме така към него. Няма гаранция, че утре ще дойде, така че живейте днес!
Светът е отчаяно място, в което доброто никога няма да свърши, докато…не бъде победено. Като деца сме, гордо извисили чела край вълнолома, и чакаме края. Светът е вече стар и на плещите му нашите сенки стават непоносими. Всеки от нас лети в свой собствен тунел и ако някъде те се пресичат вярвам, това е чиста случайност. Опиянени от успеха, не се измъчваме, че летим самотни. Докато един ден не се събудим в жълта стая сред зловеща тишина и не открием, че вече сме не само самотни, оттук и до края на дните сме сами.
Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват "обещавам". Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността – недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор. Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това. Където мъжете и жените отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича "свобода на избора". А тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих…
Винаги е чудесно, когато успееш да разбереш една жена, нейната мистерия и радост, и дълбочина. Ако можеш да накараш една жена да се смее, знай, че виждаш най-прекрасното нещо, което Бог някога е създавал.