
Ударно, но грешно залесяване през 60-те и 70-те години на миналия век е изправило буквално на нокти експертите лесовъди у нас. Над 12 500 хектара са изсъхващите гори в момента в Родопите, Софийско, Пернишко, Радомирско. Дърветата са нападнати от корояд, който влиза под корите и изгризва единствената жива тъкан. Проблемът видимо се обостри след тежките снегове през 2014 и 2015 г., които повалиха множество дървета в регионите. Непочистването на терените от заразените иглолистни само увеличава засегнатите територии. Пак експерти отбелязват, че климатичните промени през последните години също подпомагат развитието на корояда.
Навремето, вместо да бъдат насадени типични за района и планинската височина широколистни дървета, се взема решение да бъде насаден бял бор – извън естествения му ареал. Видът расте над 1000 метра надморска височина, но по поречието на Струма е засаждан и на 300-400 м, дават примери лесовъди. А по думите им на тази височина почвите дори не са подходящи и белият бор изсъхва и загива.
При иглолистните насаждения в по-ниските части на планината са засегнати хиляди дървета. Изсъхването на стотици декари гори е сериозна заплаха за близките населени места. А кметовете правят десетки запитвания относно риска за водоснабдяването и състоянието на екосистемите.
„Ако тези гори бяха засадени не с бял бор, а с местни видове, ефектът, който щеше да се получи през 60-те години, е много бавен – нямаше да може да им се ръкопляска, но сега нямаше да има проблеми“, заяви пред Kmeta.bg зам.-министърът на земеделието доц. Георги Костов. И допълни: „Днес вече сме пред свършен факт“. Доц. Георги Костов припомни, че има райони, в които е залесено, за да се спре и овладее ерозията, но и много такива, за които е било ненужно – работа пряко науката и предупрежденията на много хора, например лесовъда Желяз Дончев, но партийната повеля е била „по-аргументирана“ от академичната. Нещо повече – имало е учени, които са казали – не може бял бор – типичен планински вид, да се свали толкова ниско. Но за онова време е било много важно да се изпълнят количествени, а не качествени критерии.
Според специалисти короядите по иглолистните насаждения са вторични вредители. Те съществуват естествено в природата и тогава те не създадават някакъв проблем. Обикновено короядите нападат почти загинали от старост дървета и имат много важна роля в деструкцията на дървесината. Те започват да създават проблем като вторичен вредител, когато има огромни, значителни количества потенциална храна – потенциални гостоприемници, както се наричат дърветата, които са в отслабено състояние.
„Изкуствените насаждения от основно бял бор, които са създадени извън естествения ареал на белия бор – там, където той естествено би трябвало да се срещне, са точно такива“, отбеляза от своя страна зам.-министър Георги Костов. Освен да намалят добива на останалата дървесина, за да има пазар за нападнатата от корояда, горските нямат варианти за справяне с напастта. „Ние не можем да пръскаме, защото няма ефективна химическа или биологична борба. Разписаните дейности са много скъпи и не могат да обхванат мащаба“, обясни Костов. Климатичните промени подпомагат развитието на корояда и пречат на борбата на горските с него, смята зам.-министърът на земеделието Георги Костов. И дава пример: „Нормално този вредител прави две поколения през годината. Тази година по неофициални данни е направил трето поколение, защото имахме изключително сухо лято и това спомогна неговото размножаване“.
Температури през зимата от под -15°C в продължение на поне две седмици би помогнало на справянето с него, но такъв студ не е имало в последните години и не се и очаква.
