Арх.Петър Диков: Няма да ви питам, дали ви харесва София, защото ще имате възможност да се запознаете в детайли с града, като председател на жури, в конкурса за пространството на площад „Света Неделя”. Това е и сърцето на града. В него са съсредоточени няколко пласта история, което е уникално. “Сердика е моят Рим” е казал император Константин. В зоната на площад „Света Неделя”, която е обект на конкурса, очакванията са, че под него се намира дворецът на Константин. Надяваме се при реконструкцията на площада да успеем да извадим този исторически паметник. Мястото не е било застроявано и затова очакваме, че ще има сериозни исторически постройки. Освен зидове, археолозите твърдят, че може би, има цели запазени помещения.
Проф.Даниел Либескинд: Това е много впечатляващо. София е едно много важно място за Европа, не само за България. Вярвам, че има голям потенциал. Надявам се, да възродим историята на града и съм много благодарен, че ме поканихте. За мен е чест да участват в журирането на един такъв конкурс, един вид, да промотирам София.
Петър Диков: Ние сме с амбиция да въстановим мястото на София, като един главен град в Югоизточна Европа. И като един исторически кръстопът, който беше в периферията на Източния блок. Дълги години не можехме да валолизираме стратегическото си място. Сега полагаме много сериозни усилия да използваме географското положение за развитието на града. Отделно историята на София е много важна и много значима за европейската история. В Сердика е подписат едикта на император Галерий, това е императорът преди Константин. През 311 г. той подписва едикт, с който спира гоненията на християните и той е две години преди Миланския едикт. В Сердика се провежда Сердикийския събор, на който се вземат много важни решения за развитието на църквата. София означава премъдрост Божия. Това е град на толератнтостта към етносите и към религиите. В центъра на едно пространство от 250 кв.м. има четири храма на четирите основни религии – синагога, католическа църква, православни църкви и джамия. Тези храмове са действащи. Това са неща, които искаме да покажем. Имаме и амбиция да развием София като модерен град. Много нови сгради се построиха. Някои са със спорна архитектурна стойност, но има и много, които са изключителни постижения. За съжаление в София не са работили големи архитекти, на първо място, заради органичените възможности, но пък от друга страна сме един град на експермента на младите архитекти. Ако имаме подкрепата на такива големи архитекти като вас, ще имаме и едно невероятно ново поколение.
Даниел Либескинд: Имате страхотна визия за модерен град с уникална история. Аз не съм случайно тук. Още първия път, когато дойдох, бях много впечатлен от хората, от историята. Знам, България е невероятна страна. Знам за събитията, които са се случили тук в тъмните времена на Холокоста. Това, което казахте за толерантността, идеята, която стои зад името на града, това е нещо изключително и е много важно за самия град и за хората в него. Важно е, дори в най-общ план за света сега. Вие наистина сте на кръстопът в географски и в духовен смисъл. Между другото тук срещнах страхотни студенти. Умни, талантливи. Много искам да им помагам, за да могат да си изградят бъдеще и да станат грамотни урбанисти.
Петър Диков: Като стана дума за Холокоста, ние сме единствената страна, съхранила евреите, които са български граждани и те са над 50 000 души.
Даниел Либескинд: Знаете ли, това е една история, която не е достатъчно позната в света. Много позитивен пример. Това което сте направили, шокира и удивлява, и аз бях удивен. Тази история трябва да се знае.
Петър Диков: Интересното в случая е, че всички са се обединили за каузата – Народното събрание, църквата и народа като цяло.
Даниел Либескинд: Да, това е стархотна история. Аз мисля, че идеята ви за центъра на града ще привлече интереса не само в Европа, но и на хората в САЩ. Идеята, да се извадят всички исторически пластове и да се покаже религиозната толерантност, ще даде възможност, не само градът да се развие икономически, но да бъде като магнит за хората, които искат да видят нещо различно и уникално.
Петър Диков: Другата посока, по която работим, е санирането на масовото строителство, изградено по време на социализма. Строените като войници панелни блокове. В София една трета от жилищата са такива. Аз ги наричам жилища на принудата, защото тогава хората нямаха избор. Смятам, че както навремето държавата ги е принуждавала да живеят в тези жилища, така сега трябва да им помогне, да живеят в една по-различна, по естетска среда.
Даниел Либескинд: О,да. Навремето, когато работех в Германия, аз бях единственият архитект, който искаше да се запазят сталинските сгради от 50-те години. Всички настояваха да се събарят. Аз пък исках да ги подобрявам.
Петър Диков: Ние имаме подобни проблеми. Има хора, които казавт, че построеното през социализма трябва да се събори, защото носи дух, с които искаме да се разделим. В същото време, аз лично казвам, че не е добре да събаряме това, което е издигнато и да изтриваме времето, през което сме минали.
Даниел Либескинд: Да, това е интересно. Аз работих няколко години в Полша. Поляците планираха да издигнат една много висока кула на мястото на Музея на Сталин, който е бил пострен през 1950 г. Но кулата трябваше да се построи така, че да не хвърля сянка на по-ниските сгради. Трябваше да се постигне някакъв баланс между новото и старото и това е гаранция, че градът се развива по един естествен начин.
Петър Диков: И сградите на нашия център са построени по класическия сталински начин, но в същото време са плод на работата на едни от най-добрите архитекти. И то във времената, когато е имало точни указания, как да се строи, те са успели да внесат интересни елементи. Направени са от големи майстори.
Даниел Либескинд: Точно това прави София интересен град. Различните идеи, включени в града – европейски, ориенталски, социалистически, модерни . Това задължително трябва да се промотира.