Долна Вереница е известно най-вече с потъналата си в земята каменна църква, градена през 16-ти век. Така Ивайло Никитиев представя селото си, на което е кмет за втори мандат. Храмът с патрон „Свети Никола Летни” е обявен за национален паметник на културата заради възрастта, но и заради стенописите си, които според специалисти, са уникални. В него наред с образите на светци и ктитори са изографисани и сцените „Страшният съд”, „Посичането на пророк Илия”, „Убиването на Антихриста”. Страшният съд е трябвало да стряска местните, че има възмездие за лоши помисли и постъпки. Рисунката ни е опазила от грехове, твърди кметът. В селото до днес няма никаква престъпност, макър да се намира на оживен път от Монтана за Видин.
Храмът не бил построен на случайно място. В центъра на Долна Вереница са разкрити останки от тракийско селище, а в близка местност – и тракийско светилище. И римляните са живели в него, за което свидетелства открита мраморна ара с латински надпис. Поставена е била от Сатурнинус, който бил центурион – командир на 100 души от Първи италийски легион. След това той се издигнал до центурион на Монтана, сочи друг открит каменен надпис. В околностите археолози са попаднали и на останки от римска вила и голямо земеделско-скотовъдно стопанство. Турците също не подминали селото. То се споменава в техни документи за пръв път през 1427 година. Пак според турски документи, то било второ по население в санджака след Видин. През 1478 година във Видин живеели 340 домакинства, а в Долна Вереница – 264. Годишно това село предавало на бейлербея 30 000 акчета. 300 били скрити някъде от него и излезли на бял свят чак през 1961 година. Всички лири от гърнето, открито край селото, били от времето на Баязид Първи – 1390 – 1402.
Днес многолюдието и бурният живот са само история. В Долна Вереница постоянно живеят 180 души. Но заради чистия въздух, спокойствието и слънцето, което по цял ден огрява бърдото, в чието подножие се е сгушило селото, млади семейства от Монтана се заселват в него. Преуспели бизнесмени строят модерни къщи и заживяват сред селяните. Вече са построени над 10-тина такива домове, стари имоти още се търсят. Бившето училище е продадено на софийската фирма „Престиж – АКВА”, която е открила в него цех за производство на мъжко и дамско луксозно бельо. Той дава работа на 50 жени – местни и от съседните села. Цяло чудо е, че фабриката оцеля през кризата, диви се кметът. Няколко земеделски производители обработват цялата земя, младите пътуват за работа до Монтана. Затова освен със спокойствието, селото впечатлява и с безгрижието си. При нас няма бедни и гладни, уверява кметът.
Един път през годината се събира цялото село. Това се случва на храмовия празник, който е на 9 май. Тогава старата църква оживява от народ. Арендаторите дават курбан за здраве на всички. През наближаващия ден на свети Никола Летни миряните ще видят храма с нов покрив. Дирекцията по вероизповеданията при МС е отпуснала 5000 лв. за ремонта. Под каменните плочи е направена здрава хидроизолация, вече и капка не може да потече по стените. С това спасяваме стенописите, обяснява кметът.
Историци от музея в Монтана настояват църквата да бъде включена в туристически маршрут. Това може ще стане след възстановяването на античната крепост на Монтана, надява се Ивайло Никитиев. Туристи ще разглеждат крепостта, а само на 8 км – и селото Долна Вереница, от което на Рим било пращано жито, животни за месо, вино. И, разбира се, старата им църква…