Генерал Владимир Вазов има (мал)шанса да стане кмет на София в период, в който страната ни се възстановява след Втората национална катастрофа. Единственото хубаво за него е, че като става градоначалник получава пълен картбланш от правителството на Ляпчев, което, както знаем, ръководи страната с често срещаната ресенска поговорка „Со кротце, со благо и со малце кютек”.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот като брат на народния поет и просветен министър след Освобождението Иван Вазов, на генерал Георги Вазов и на политика Борис Вазов. Детството му не е никак лесно, тъй като остава сирак едва 10-годишен. След опожаряването на родния му Сопот от турците той намира подслон, заедно с майка си, в Пловдив.
Тук обаче местните дерибеи не ги посрещат с добро око и не след дълго фамилията е принудена да се премести да живее в манастир край Асеновград. Идването на Освобождението позволява на брат му Никола да вдигне нова къща за фамилията, но бъдещият кмет и майка му се местят в Стара Загора при друг от братята му – Кирил, който вече е станал лекар и е един от най-заможните хора в града.
Следва поредно преместване в Пловдив, след което през 1886 г. Владимир постъпва във Военното училище в София и е зачислен в Шумен. С течение на времето той върви нагоре в йерархията и дори е изпратен на специализация първо в Германия, а после в Русия и във Франция. Върхът на армейската му слава е участието в овладяването на Люлебургас по време на Балканската война, както и в много боеве по време на Първата световна война. Но името му остава завинаги във военната история с епохалната Дойранска епопея, в която неговата дивизия изтласква 3 английски, 2 френски дивизии и гръцка бригада плюс конен полк, дали над 10000 жертви. На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал – майор. От 1920 г. е генерал – лейтенант и става председател на твърде влиятелния Съюз на запасните офицери, с който влиза в Народния сговор и в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.
С всички тези заслуги той получава поста кмет на София (1926 г.) както по заслуги, така и заради административните си способности на организатор. До края на мандата си през 1932 г. реорганизира пожарната, изгражда Рилския и Витошкия водопровод, разширява електрификацията, усъвършенства градския транспорт. Пак по това време София става една от най-зелените столици в Европа.
Заради всичко това е прието да се смята, че с кметуването на Вазов започва нов етап в развитието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управление на общинските служби и с подобряване на финансовото им състояние, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на Вазов — предприемчивост, всеотдайност и организационен талант. Построяват се водноелектрическите централи при Курило (1927) и Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското дружество за експроприацията на трамвайната служба по вре¬ме на войната от кмета Радев. Подменят се повечето от дървените мостове над Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци” (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.