Старозагорец поставя „Лучия ди Ламермур“ на варненска сцена

19 D0 BB D0 B0 D0 BC D0 B5 D1 80 D0 BC D1 83 D1 80

 

„Лучия ди Ламермур“ разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII в.

За четвърти път в 70-годишната си история Варненската опера представя „Лучия ди Ламермур“. След постановките на трагичния шедьовър на Гаетано Доницети през 1956, 1986 и 2005 г. най-новата интерпретация на това произведение е поверена на режисьора Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера. На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

За премиерните спектакли на 24 и 27 февруари се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, Вяра Железова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Деян Вачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).

„Лучия ди Ламермур“ разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII в., която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети.

За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“. Либретото е на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху чиито текстове са писали много именити композитори, включително Верди („Трубадур“). Ариите, ансамблите и големите масови сцени в „Лучия ди Ламермур“ принадлежат към най-високите образци на стила „белканто“, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.


ГЛАСУВАЙТЕ В КОНКУРСА “КМЕТ НА МЕСЕЦА” ТУК!

Exit mobile version