Много от книгите му се превръщат във филми – като "Инспекторът и нощта", "Пътища за никъде", "Умирай само в краен случай", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Господин Никой", "Денят не си личи по заранта", "Реквием за една мръсница", "Тайфуни с нежни имена", "Денят не си личи по заранта" и др. Те са написани от Богомил Райнов. Писателят е роден на 19 юни 1919 г. В историята остава като противоречива фигура, тъй като е бил дългогодишен заместник-председател на СБП и член на ЦК на БКП. Изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература. Литературният критик Борис Делчев го нарича "подлец и полемист от висока класа".
На романите, разказите и писателския талант на Богомил Райнов обаче и до днес се наслаждават мнозина. Умира на 8 юни 2007 г.
Предлагаме ви част от негови произведения:
"Не обичам да лъжа. Когато истината не ми отърва, само я премълчавам."
"Това е игра. А при всяка игра съществува риск номерът да не мине…"
"Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш."
"Това е добрата страна на песимизма, че и малките успехи ти носят радост."
"На тъмно се мисли по добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насаме със самия себе си, доколкото човек може да бъде насаме сред глутницата на видения и страхове."
"А това е самата истина: жената е стихия, ураган. И съвсем не е случайно, че тайфуните винаги носят женски имена – Клео, Фифи, Флора… Тая Флора!… Тайфуни с нежни имена… Нахлуват и обръщат всичко наопаки."