На третия ден след Рождество Христово, 27 декември, православната църква почита паметта на Свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра.
Св. Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община – църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Хора от различни страни и народи получавали храна.
Юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите, които помагали на народа и проповядвали. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Те оклеветили архидякон Стефан и го пребили с камъни.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Същия ден се празнува паметта на Свети Теодор Начертани, който заедно с брата си Теофан пострадал от иконоборците в Х век.
Според поверията Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава "венец" и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
Около трапезата се събира цялото семейство. На трапезата трябва да има свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми, прясно изпечен обреден хляб и баница.
Имен ден имат Стефан и Стефка и производните им – Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.