Чепеларе склони глава пред кончината на местния чудотворец протойерей Евстати Янков. Стотици вярващи се събраха в църквата „Св. Атанасий Велики”, за да се поклонят на гроба на чепеларския „светец”.
„В светлината на празниците на Христовото Възкресение се събираме, за да отбележим паметта и кончината на един духовен пастор, който просиява с дълъг и ползотворен живот в Родопите. Паметта не е забравена 66 години след неговата смърт на свещеномъченик. Въпрос на време е, за наша утеха, да се започне процедура за канонизация на о. Евстати. Но преди това, като израз на нашата любов към него, със съдействието на инициативния комитет, Община Чепеларе и Пловдивската Света Митрополия ще изградим бюст-паметник, който да освидетелства, материализира и одухотворява нашата признателност към този велик духовен пастир в градинката на църквата „ Св. Атанасий Велики”.", каза отец Станимир пред събралите се миряни.
Жителите на родопското градче вярват, че светецът още бди над тях и им помага. Приживе духовникът бил виден проповедник на добротата, придобил Христовата любов, той проявявал на дело голямото си милосърдие:
– За Рождество Христово и за Великден всички вдовици в енорията, а и в града, намирали под вратите си определена сума пари за посрещане на светлия празник;
– През зимата някой оставял на бедните чепеларци дърва за огрев (всички се досещали кой е тайният им благодетел);
– Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляб от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали;
– Дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, а той му казал ласкаво: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад”;
– Благородството му било безгранично. Простил дори на крадците, които нахлули посреднощ в къщата му и насила взели събраните пари за камбанарията. Един от злосторниците след време го поканил да освети дома му, издигнат с крадените средства. Отец Евстати отишъл и направил водосвета. На недоумението на една християнка отвърнал: „Сега парите вече не са крадени, а осветени”;
– Когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и помагал; кога му връщали парите, кога не.
Имало едно момиченце, което припадало от епилепсия. Завели го при о. Евстати. Той му прочел молитва и оттогава припадъците не се повторили. Това момиченце станало майка на две деца
-.Бил духовен баща на цялото селище. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен. Нито един от войниците от Чепеларе не загинал, всички се върнали живи! Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила.
– Възрастна жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа й, който бил изпратен в Охрид. Свекърва й отишла при отец Евстати да се помолят. „Не се тревожи, по молитвата разбрах, че синът ти е жив” , казал свещеникът. И наистина, след няколко дни войникът се обадил.
В днешни дни вярващи, рано сутрин, посещават гроба му и изплакват мъката си и молят о. Евстати за ходатайство пред Божията милост. Светецът продължава да бъде духовен водач за чепеларци.