Днес българските студенти празнуват. Малцина обаче знаят защо и как тръгва традицията.
За първи път Студентският празник е честван на 8 декември през 1903 г. като празник на единствения тогава университет в страната – Софийския университет "Св. Климент Охридски". Честването е по повод на 15-годишния му юбилей, а датата е определена от Академическия съвет с решение от 30 ноември 1902 г. На 8-ми декември по стар стил сме отбелязвали паметта на Светите седмочисленици – сред тях и свети Климент Охридски. Затова и на този ден през 1903 г. се празнува 15-годишния юбилей на единственото тогава висше училище в България – Алма Матер.
Първоначално Софийският университет е бил създаден като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. На 8 декември 1888 г. тогавашното Народно събрание отчита добрите първоначални резултати на педагогическия курс и приема закон за преобразуването му във висше училище.
През 1920 г. у нас се появяват още два университета – сегашните УНСС и Икономическият университет във Варна, а по-късно броят им се увеличава все повече и повече, но студентите запазват датата 8 декември за своя празник.
След 1944 г. е направен опит за промяна на датата със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност, но тази идея не среща успех, защото студентите вече са възприели 8 декември като свой празник. Така през 1962 г. той е официално възстановен.
На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите взема официално решение, че 8 декември ще е неучебен ден и празник на българските студенти.
Така с годините най-старият университет на България и неговите студенти утвърждават датата 8 декември за празник на всички студенти в у нас.
Така в продължение на над век студентите в цялата страна – нашите родители, може би баби и дядовци, стават част от историята на студентския празник.