Днес църквата почита свети Илия, който е смятан за най-великия от библейските пророци. Името му е най-често споменавано в новия завет. Но в народната традиция празникът съществува още от древността, когато славяните почитали бога на мълниите и гръмотевиците Перун.
Затова в Северозапада свети Илия е наричан Илия Гръмодолец, Илия Гръмовник или Илия Гръмовержец. Той е наследникът на Перун. Вярва се, че той държи под властта си най-опасните небесни стихии – летните светкавици и трескавици. Той отключва и заключва облаците, той дава роса и дъждове, а ако е ядосан – и градушки.
На този ден жените месели обредни хлябове, посветени на светеца. Задължително се колел старият петел, който давали за курбан на светията. Някъде на този ден колели бик и събирали цялото село за курбан на светеца. На този ден празнуват кожухарите, самарджиите и керемидарите. Защо кожухарите? Ами защото на този ден свети Илия наметвал кожух и отивал да вика зимата. Народната вяра отрежда на свети Илия най-високото място – да е близо до облаците, над които властва. Затова някога църквите, посветени на светеца, се строели на най-високото място в селищата.
Има схващане, че ако на този ден светкавици и гръмотевици пронижат небето, то лешниците и орехите ще бъдат кухи и червиви. Днес стотици българи празнуват имен ден – Илия, Илиица, Илиян, Илияна, Илина, Илко, Илинда и др.