В момента над 1,2 млн. възрастни хора в България получават пенсии, чийто размер е под прага на бедност. От 1 юли пенсиите ще се увеличат с 1,9%, или средно с 6 лв. В интервю за Kmeta.bg, зам.-председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Светлана Ангеловa разказва докъде е стигнала пенсионната реформа и какви решения се търсят, за да се промени мрачната картина.
– Г-жо Ангелова, каква е гаранцията, че държавата ще може да гарантира изплащане на пенсиите и след 20 години, при положение че съотношението между пенсионери и работещи все повече ще се влошава?
– От 1 юли всички пенсии ще бъдат увеличени с 1,9% по швейцарското правило. То беше върнато от предишното правителство. Ние нито сме го отменили, нито сме го променили. Вярно е, че от година на година дефицитът в НОИ расте, защото нашата пенсионна система е разходопокривна, т.е. с парите от осигуровките се плащат сегашните пенсии. Поради застаряването на населението парите от осигуровки не достигат. През 2015 г. 53% от необходимите пари за пенсии ще се дофинансират от държавния бюджет чрез данъци. Това е доказателство, че държавата има ангажимент към българските граждани и всеки месец гарантира изплащането на 100% от пенсиите.
– Най-общо в каква посока трябва да върви пенсионния модел?
– В момента работната група изисква цялостни промени в пенсионната система, но тези промени по никакъв начин няма да изменят пенсионния модел, който е приет през 2012 година. Промените, които ние ще предложим и ще бъдат гласувани в Народното събрание ще имат за цел да направят системата по-стабилна и ще я усъвършенстват.
– Работите ли по изготвяне на стратегия за преодоляване на проблема с намаляването на хората в трудоспособна възраст?
– Така полученият дефицит на населението в трудоспособна възраст трябва скоро да намери своето решение. Изготвянето на стратегия е труден и продължителен процес, който в момента е в действие. Нашата цел е да бъдат изработени не само стратегии с еднократни положителни резултати, а трайни мерки, гарантиращи сигурността на финансовата система. Промените, които ще предложим за гласуване са съобразени със системата на държавното обществено осигуряване, а то е изправено пред тежки изпитания, които за съжаление ще се задълбочават.
– Какви са причините, които доведоха до сегашното положение?
– Те са свързани основно с демографски и икономически фактори – увеличаване на средната продължителност на живот, драстично обезлюдяване в някои региони на страната и др. Всичко това доведе до намаляването на броя на хората в трудоспособна възраст и негативни последици в социалното осигуряване. От една страна лицата, които внасят осигуровки намалява, а броят на гражданите, които трябва да получат пенсия става все по-голям.
Безспорен е фактът, че финансовата стабилизация на държавното обществено осигуряване е необходима и тя трябва да доведе до ограничаване на разходите и увеличаване на приходите в системата. Това е и основната насока, в която социалното министерство ще вложи усилията си.
– Минималната пенсия трябва ли да бъде съгласувана с минималната работна заплата?
– Да, наистина това, че голяма част от пенсионерите получават пенсия, която е крайно недостатъчна за пълноценен живот предизвика негативна обществена реакция. Работим в тази насока да балансираме стойността на минималната работна заплата с тази на минималната пенсия, но ще бъде постигнато с подобряването на икономическата ситуация в страната. Това е процес, а не може да стане изведнъж, защото зависи от много фактори.
– Подкрепяте ли предложението на министър Калфин да бъдат спирани помощите на майки,допуснали малолетните им дъщери да родят?
– Предложението на министъра на социалната политика Ивайло Калфин не е драстична, а необходима мярка, защото проблемът “деца раждат деца” трябва да бъде преодолян. Не говоря само за хората от малцинствата, а и за тези от всички рискови групи в обществото. Нарастването на броя на малолетните майки се наблюдава в последните години и в много български семейства.
– В дългосрочен план трябва ли пенсионната възраст да се повишава?
– Да. И синдикатите, и работодателите, и ние, управляващите сме на едно мнение, че това е неизбежно. Въпросът е с каква стъпка това да бъде направено. Подобно решение трябва да се вземе с максимален консенсус.