Едва ли има по-голям символ на вечната любов от величествените куполи на Тадж Махал в Индия. Една от най-красивите, сантиментални и внушителни сгради в света е изградена от сълзите на моголския владетел Шах Джахан (господар на света). За 21 години той построява монумента в памет на любимата си съпруга Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Неговата изгора издъхва при раждане на 17 юни само на 39 години.
Строителството започва около 1632 г. и е завършено около 1653 г., като в него участват 200 000 работници, художници и други специалнисти. За пренасянето на тежките камъни пък са отговаряли 1000 слона.
В Тадж Махал са преплетени ислямски, индийски и персийски елементи. Близо 28 скъпноценни и полускъпоценни камъни от цял свят са вградени в стените му. Храмът е уникален и с цветовете си, които се променят в различните части от денонощието. Белият мрамор отразява небето и затова сутрин паметникът е розов, през деня е бял, а на лунна светлина – златист. Самият купол е направен с форма на сълза – сълзата на Аллах. Оригиналната градина на комплекса е била дълга и широка по 300 метра, символизираща мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и мед. Портата е висока 30 м, като нейната цел е да закрива гробницата докато не се мине през нея.
Шах Джахан е погребан до любимата си жена през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си. Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент. Оттам през реката моголският владетел от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където завинаги останало сърцето му.
През 1983 г. архитектурният шедьовър е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.