„Лесно критикувате, а иначе, всяка сутрин, изхвърляте ли по една торбичка отпадъци в контейнера на излизане от дома?” Този гневен въпрос ми зададе преди години Бойко Борисов като кмет, покрай проблемите със сметището в Суходол. „Изхвърлям две”, отговорих машинално притеснена. Това е в кръга на шегата. Истината е, че определянето на такса смет за гражданите, стои като проблем пред общините поне от десетилетие. В София общинските съветници и администрацията умуват върху него още от края на мандата на Стефан Софиянски, когато се появиха първите искри на народното недоволство, свързани с темата отпадъци.
„От 2015 г. да отпадне възможността общините да събират такса битови отпадъци в размер, определен на база данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”. Това пък е част от предложените от правителството промени в Закона за местните данъци и такси.
Големият въпрос е, как ще се случи това. Предвид родния манталитет, тежките реформи да се правят по принуда, може да се определи като похвална инициативата на кабинета „Орешарски”, да вмени на общините задължението, да измислят и решат, как да въведат правилото.
„Всеки кмет иска такса смет за хората да е справедлива и да се плаща според количеството на боклука. Имам известни нравствени колебания обаче, изхождайки от факта, че някои хора все още си хвърлят торбиката с боклука директно от балкона на осмия етаж”, коментира метафорично кметът на Кюстендил Петър Паунов.
Зам.-кметът по финанси на Столичната община Дончо Барбалов пък обясни, че миналата година, по инициатива на кмета Йорданка Фандъкова бил направен анализ с външни консултанти на тема „изчисляване на такса смет”. Неговата цел била да се съберат и обработят спрямо нашите условия методиките, по които това се прави в страните от ЕС. Оказало се, че няма еднаква методика, а всяка община е стигнала до най-удобния вариант за местната общност.
„По предложение на Фандъкова направихме експеримент – в два района, да се обвържат събираните количества отпадъци с броя и вида на имотите”, разказа Барбалов. За момента обаче и тези данни все още са далеч от формулата и изследването трябва да продължи три години.
„Хората си мислят, че в резултат на промяната ще плащат по-малко, истината е, че в момента бизнесът поема по-голямата част от разхода”, обясни зам.-кметът. И това е така, защото промилите за фирмите са в пъти по-високи от тези за гражданите – 10 срещу 1,6 в столицата. Фирмите могат и да си договорят определен брой съдове за отпадъци. Това обаче не отменя допълнителното плащане, защото освен всичко останало, такса смет включва в себе си, далеч не само, извозването на килограм боклук на сметището. В нея влизат зимното почистване на снега, метено и миенето на улиците, както и на всички обществени пространства.
„В Кюстендил структурираме такса смет за бизнеса според заявките за съдове, а промилите непрекъснато ги намаляваме. Опитваме се да протегнем ръка на всеки. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че ако не събираме достатъчно приходи от такса смет, няма как да се поддържа хигиената в населеното място”, допълни и кюстендилския кмет.
В столицата, а вероятно и в гобемите градове ще се появи и друг казус – „освобождаването от облагане с данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък при придобиване на имущества на специфична категория недвижими имоти – храмове, молитвени домове и манастири, които се ползват за извършването на богослужение, както и на поземлените имоти, върху които са построени”, каквото е предложението за промяна в Закона за местните данъци и такси. В него се уточнява, че облегчението касае всички вероизповедания.
В София общината и досега има проблем с плащането на такса смет от някои вероизповедания. Кметството води дела с Българската православна църква и Главното мюфтийство, за да си платят налога за боклука. С таксата се е отчела само Католическата църква, вероятно и Синагогата, тъй като не фигурира в списъка на длъжниците.
„Ако преференцията ще е само за молитвените домове, нека да е само за тях и да не засяга другите им имоти, защото те имат много други жилищни имоти, магазини и други”, каза още Дончо Барбалов.
Като цяло, стана ясно, че никой от местната власт нито е чул, нито видял черно на бяло предложенията на кабинето за промените в Закона за местната власт. Затова и общинарите не могат да коментират, дали приходите в кметската хазна ще намалеят или ще се увеличат. „Всяка община има право да променя местните си налози, защо е необходимо това да става през закон?”, разсъждава столичният зам.-кмет. Ако си отговорим на този въпрос, вероятно ще разберем и какво точно значи децентрализацията и има ли тя почва у нас?