Астрономическото лято настъпи в нощта на 20 срещу 21 юни в 1.34 часа българско официално време. Това означава, че Слънцето се намира в точката на лятното слънцестоене и че датата 21 юни е един от най-дългите дни в годината, обяснява физикът Пенчо Макришки.
Денят днес ще бъде с продължителност 15 часа и 20 минути. На тази дата Слънцето е най-високо над хоризонта по обяд. Лъчите му падат най-вертикално спрямо земната повърхност в Северното полукълбо на Земята, на което се дължи затоплянето на климата и предстоящото лято.
Обратно – в Южното полукълбо на 21 юни започва астрономическата зима, като за южните географски ширини Слънцето грее косо над хоризонта и неговите лъчи отопляват по-слабо земната повърхност, което влияе на климата.
Съществува инертност в климатичното време, поради която не е най-горещо тогава, когато настъпва астрономическото лято, а през идните месеци – юли и август, когато може да се очакват по-големи горещини.
През изминалата нощ можахме да наблюдаваме съвпадение на пълнолуние с настъпването на астрономическото лято, което ще се случи пак след 19 години . Това е така нареченият Метоничен цикъл, при който на всеки 19 години се повтарят едни и същи лунни фази на едни и същи дати.
Ако например сме имали някога пълнолуние на 1 януари или на 1 декември или някаква произволна дата, следващия път, когато ще имаме пълнолуние пак на тази дата ще бъде след 19 години.
Този цикъл е наречен на името на гръцкият астроном Метон, живял преди близо 2400 години в Атина. Съвпадението на пълнолунието с началото на астрономическото лято означава, че Луната се наблюдава около полунощ най-ниско над южния хоризонт – на около 17 градуса височина. Нещо, което се случва само около датата на настъпването на астрономическото лято.