Най-младият партизанин в босилеградския отряд, който бил под командването на Йосип Броз Тито, Райчо Стоев /89г/, последен жител на кюстендилското гранично селце Брест, вече е в дом за стари хора край Благоевград, каза самият той.
Напуснал паланката преди повече от година заради заболяване – бъбречна недостатъчност. Лекувал се в столична клиника, където го настанил синът му. Като се подобрило състоянето му, не могъл да се върне напълно сам в Брест, където и кучето му не останало, по заръка на о.р. полковника Стоев домашният му любимец бил закаран с кола при негов приятел в с.Злогош. Бившият полковник постъпил първоначално в дома за възрастни хора в Софийско, след това се преместил край Благоевград.
Бай Райчо се чувства добре под грижите на дома за стари хора. Наближава 90 години, които сигурно ще отбележи сред обитателите на социалния комплекс. Наскоро, придружен от две работнички на дома, пътувал до м.Жабокрек, под Рилския манастир – където отбелязаха 73-години от акцията на Рило-Пиринския партизансик отряд под командването на Жельо Демиревски.
"Тук, по Рилското корито, партизанското движение не е било шега – ала-бала, както казват някои сега. Тази акция е забележителна", възхищава се от дистанцията на времето Стоев. Бил е 16-17-годишен, когато е тежко ранен в Босилеградско. Бойни другари успяват да го изнесат от района на сражението. Закарват го в Италия, в болница, където го спасяват. Често казва пред близки и приятели, че не го е страх от смъртта. Бил е военен, командир на полк. Издал е няколко книги. На среща с президента Георги Първанов преди десетина години предложи да се вдигне границата със Сърбия. Разбира се – не стана. Стана известен и с това, че писа на премиера Симеон Сакскобугготски да му разрешат да си отреже бор от собствената /на Стоев / гора, да го разфасова на дъски, с които да си скове приживе ковчег. Една кошмарна метафора, която вестници щедро описаха тогава.