Темата за пътните такси на магистралите отново се завъртя в публичното пространство, за втори път тази година. Министърът на регионалното развитие и благоустройството заяви, че единствено товарните автомобили над 3,5 тона ще заплащат за ползването на аутобаните, но леките коли ще продължат да използват винетки вместо магистрална такса.
В действителност обаче, магистралната такса за леките коли е нещо, което е по-скоро хубаво, отколкото лошо. И не бързайте да убивате вестоносеца. Вместо да се вдигат цените на винетките, което ще засегне всички, дори и тези, които не се качват на магистрала, таксата „ползваш – плащаш” е далеч по-удачна.
Обществото винаги (и с право) настръхва, когато властта реши да въведе нова такса, независимо за какво. А основният довод на противниците на тол-таксите е социалният елемент – заплатите у нас са ниски и всеки допълнителен разход е тежък удар по джоба на българина.
Наскоро, обаче, пътувах до Сърбия. Комшиите не са по-добре от нас – полските „Фиат”-и и „Юго”-тата все още са „на почит”. Удоволствието да ползваме магистралата от Ниш до Нови Сад ни струва около 14 лв., а разстоянието е сходно с това от София до Бургас.
За сметка на неудобството от таксата, която излиза колкото цената на обяд за двама, пътуването по сръбския аутобан е абсолютно безпроблемно – без дупки, с осветление на пътните възли, здрави мантинели между двете платна и ограничителни колчета отдясно. И още – през 20-30 км. на пътя има работници – запълват дупки, сменят мантинели, косят тревата или… мият светлоотразителите на колчетата! Не се шегувам – работници с кофи вода и четки в ръка изстъргват прахоляка от мантинелите. Признайте честно – някога да сте виждали подобно нещо у нас?
Следователно социалният елемент не може да е фактор. Напротив – дори и най-нискоквалифицираният работник може да мие мантинели, вместо просто да мизерства без работа, а цената на пътуването не поскъпва значително, особено ако имаме абонамент.
Признавам, че плащането на таксите отнема време, но вярвам, че всеки би пожертвал 2-3 минути, за сметка на това да пътува „като бял човек”.
Състоянието на „Тракия” в отсечката между Пазарджик и Пловдив и на „Хемус” по почти цялото ѝ протежение бе трагично след стопяването на снеговете. Наложиха се спешни ремонти, ограничаване на скоростта на движение и пр. мерки за осигуряване безопасността на движещите се.
Връщам се към примера от Сърбия за още нещо – в момента се строи отсечката на аутобана между Ниш и Димитровград, в интерес на истината – от българска фирма. Средствата за това не са дошли от любимите у нас еврофондове, защото западната ни съседка не е член на ЕС, а именно от таксите на движещите се по магистралите. Следователно, ако искаме в България да имаме аутобани от граница до граница, които да бъдат с хубав асфалт и всички необходими други съоръжения, ще ни се наложи да плащаме.
Разбира се, стои въпросът с управлението на тези пари и държавния контрол, така че събраните такси да не потънат в нечии джобове – както при всяко друго нещо у нас. Но би било крайно несправедливо тези, които пътуват по 10 км. на ден по републиканската пътна мрежа и тези, които изминават по 100, да заплащат една и съща цена. Затова – качваш се на магистралата – плащаш. За да е честно.