Топ 5 на спортистите с най-много медали от Олимпиади

phelpsmedal.fw

phelpsmedal.fw

С напредването на Игрите в Рио все по-често хвръляме поглед към таблицата с класирането по нации и завоюваните медали. За всички времена с най-много отличия са американците, но в тази статистика не се крие нищо толкова любопитно, което да ви разкажем в рубриката “Олимпийски истории”.

Кои обаче са спортистите с най-много медали във витрината си? Ще ви изброим петимата, които оглавяват тази класация – все атлети, доказали недвусмислено доминацията си на Олимпийски игри.

Пети се нарежда лекоатлетът Карл Люис, САЩ. Спринтьорът и скачач има 9 златни и 1 сребърен медал – общо 10 спечелени медала на Олимпийски игри. Люис печели отличията си от Летните олимпийски игри през 1984 г. в Лос Анджелис, 1988 г. – Сеул, 1992 г. – Барселона и 1996 г.  – Атланта.

Люис трябвало да се състезава за САЩ на Олимпийските игри в Москва през 1980 г., когато е само 19-годишен, но поради бойкота на Игрите той не участва в щафетата 4х100 м и в скока на дължина. Изключителните качества на Карл Люис му носят многобройни постижения и награди през годините, включително избирането му за “Спортист на 20-ти век” от Международния олимпийски комитет.

На крачка от медалите по медали е друг американец – Марк Шпиц. Плувецът има 9 златни, сребърен и бронзов (общо 11) от Олимпиади.

Шпиц прави фурор на Игрите през 1972 г. в Мюнхен, когато печели седем златни медала.

Американецът прекъсва спортната си кариера едва 22-годишен, а цели 19 години по-късно, на 41 години, отново опитва да се класира за Олимпиада, но не успява да покрие квалификационния норматив за Игрите през 1992 г. в Барселона.

С бронз в тази престижна класация награждаваме най-добрият бегач на средни и дълги разстояния през 20-те години на миналия век Пааво Нурми от Финландия. Във времена, в които дистанционните бяхания не се характеризират с доминация на атлети от Кения и Етиопия, скандинавецът печели 9 златни и 3 сребърни медала от Олимпиади.

Нурми дълго време бил и световен рекордьор на дистанции от 1500 м до 20 км.

Среброто е за единствената дама в челната петорка на най-успешните спортисти на Олимпийски игри. Гимнастичката на СССР Лариса Латинина има във витрината си 18 медала от най-големите спортни форуми – 9 златни, 5 сребърни и 4 бронзови.

Съветската гимнастичка от украински произход има и много медали от Световни и Европейски първенства, като на Европейското първенство през 1957 г. печели всички 5 титли. На Световното в Москва през следващата година отново обира всички златни медали, въпреки че е бременна. Слага край на бляскавата си кариера през 1966 г., за да стане също толкова успешен треньор на съветския национален отбор по спортна гимнастика. Латинина води тима на Съветския съюз на три поредни Олимпиади (1968, 1972, 1976).

Първото място е за все още действащ състезател, който вече успя да вземе 3 титли и от Рио, при това златен. Майкъл Фелпс вече може да се похвали с 21 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала.

Американецът е и носител на рекорда за най-много златни медали, спечелени на една олимпиада, като надминава с това рекорда на друг плувец – Марк Шпиц, поставен през 1972 г. на XX летни олимпийски игри в Мюнхен. С участието си на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, Майкъл Фелпс подобри и рекорда на Лариса Латинина за най-много олимпийски медали във витрината, поставен през 1964 г. На Игрите през 2004 в Атина печели 6 златни и 2 бронзови медала. Четири години по-късно в Пекин взима още 8 златни медала и поставя седем световни и един олимпийски рекорд.

В Лондон Фелпс спечели 4 златни и 2 сребърни медала, а вече откри сметката си и в Рио.

Обявен е за “Най-добър плувец на годината” в света през 2003, 2004, 2006 и 2007 г., и за “Най-добър плувец на годината” в Америка за 2001, 2002, 2003, 2004, 2006 и 2007 г. На световното първенство през 2007 г. печели 7 златни медали и чупи 5 световни рекорда. Фелпс е най-младият плувец счупил световен рекорд – 200 метра бътерфлай на 15 години. След състезанието на 04 август 2012 г. на Игрите в Лондон на 4×100 м съчетано, Фелпс обяви, че прекратява своята кариера, но по-късно реши да продължи да се състезава.

Още в рубриката “Олимпийски истории”:

#1: Пиер дьо Кубертен – един барон с душа на грък

#2: Първият олимпиец на България е швейцарец

#3: Борец носи първа олимпийска титла за България преди 60 години

#4: Олимпиадата, на която Хитлер се провали

Exit mobile version