Сгушени в Троянския Балкан, има места, които съхраняват вярата столетия. Те са давали на хората опора, сили и надежди. Места, които до днес остават притегателна точка за много туристи, жители и гости на Троян. Местата, които пазят история и съхраняват духовността, разказва сайтът за туризъм на община Троян.
Троянската света обител „Успение Богородично“
Троянската света обител „Успение Богородично“ е третият по големина манастир в страната. Ежегодно привлича стотици миряни, както и туристи, дошли да зърнат величествената осанка на манастира и да се докоснат до чудодейната икона, която според преданията сама избира мястото за построяване на манастира.
Манастирът е задължителна спирка за посетителите на общината – в празник и делник.
Малцина обаче познават останалите места, до които ще ви отведат лъкатушещи в гората пътечки. Непременно, посещавайки Троян и околностите, си отделете един следобед, в който да се разходите до скит „Свети Никола“ с параклис „Св. Николай Чудотворец“.
Скит „Свети Никола“ с параклис „Св. Николай Чудотворец“
Скитът е с над 200-годишна история. Разположен в с. Орешак, на единия бряг на р. Черни Осъм, отдалечен от Троянския манастир на половин час път в планината. Йеромонах Кирил Данов, първият историограф на Троянския манастир, посочва, че първото издигане на монашеската обител е било през 1785 година.
Скитът е построен с цел да служи на манастирското братство за подслон в размирните години на робството. Скитът е отворен за посещение на външни лица, а през 2020 г. бе завършена и неговата реставрация. Разходката до скита е приятна, преминава през прохладна гориста местност, но тръгвайки до там не забравяйте да си носите вода и удобни обувки. Оглеждайте се и за различните надписи и послания, които ще откриете върху камъните по пътя до скита.
Зелениковският манастир
В съседното на Орешак село – Черни Осъм, можете да поемете и по пътя за манастир „Свети Йоан Кръстител“, или по-добре познат като Зелениковския манастир. Намира се в живописната местност Зелениковец, на около 8 км югоизточно от Троянския манастир и на около 5 км южно от село Черни Осъм. Но разходката е дълга.
Махалата Баба Стана и параклисът "Света Богородица — Живоносен източник”
Разказвайки за следващия параклис, ще разкажем и малко от историята на една много живописна махала – Баба Стана, чиито къщи гледат от високо към село Орешак. Трудно може да се опише красотата на реставрираните къщи, спокойствието, което струи от мястото и усмихнатите хора, които срещате там.
Мястото не се вижда от далече и може би това го съхранява и му придава очарованието, което носи. Историята разказва, че в годините на турското робство в Троян живеела вдовица на име Стана заедно със своите 12 деца. За да запази живота на децата си, Стана се заселила в махалата – а от там дошло и името на това китно местенце.
Наред с цялата красота, която махалата разкрива пред очите на посетителите, няма как да пропуснете и параклиса „Света Богородица — Живоносен източник”, името му идва от близостта на параклиса до големия извор в махалата. Още по-интересно е, че параклисът е изграден с щедрите дарения на семейството на известния английски адвокат и кралски юридически съветник – Джон Бризби и съпругата му Клер. Не случайно Джон Бризби обича махалата и често можете да го видите тук – с мястото го свързват българските му корени.
Врабево – селото на любовта и параклисът „Свети Панталеймон"
Село Врабево пък пази спомена за една история за любов. Както в повечето истории, ароматът на цветя неизменно увенчава трепетите на първата любов и символизира нейната невинност и непорочност. Жителите на с. Врабево разказват легендата за любовта между гяур Стоян и хубавата Диляна, от която се е появило името на Гяур баир – местност в селото, където цъфтят ароматни люлякови храсти. Именно там днес се издига параклисът „Свети Панталеймон“, както и 16-метров кръст, който се вижда от далече. Параклисът пази красиви стенописи, а гледката която се простира пред погледа на посетителя го отвежда до красотите на Централна Стара планина.
Църквата „Св. Параскева – Петка“
Разбира се, идвайки в Троян няма как да пропуснете и църквата „Св. Параскева – Петка“, която носи името на покровителката на града света Петка. Построена е през 1835 година и е осветена на 14 октомври същата година. Фасадата на църквата впечатлява дори и Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като „архитектурна красота на града”.
През 1877 г., когато Троян бива опожарен, една от малкото сгради, които оцеляват е троянската църква. Всички нейни дървени части обаче изгорели – светият престол, иконостасите на олтара, владишкия трон, църковни книги и много летописни бележки, старинни ръкописи, но троянци бързо възстановяват своя храм. Днес църковните камбани огласят в спокойното и тихо време града и се чуват надалече.
Дали тези места в сърцето на Балкана ще ви помогнат да си върнете вярата, ще ви вдъхнат надежда, или просто ще се потопите в историите, които местните ще ви разкажат, ще усетите сами.
Повече за светите места на територията на общината можете да откриете в туристическия сайт.