Съветът на децата към председателя на ДАЗД е създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчи детското участие в процеса на изработване на политики за децата. Съветът подпомага председателя на ДАЗД, като дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено- политическия живот.
Този консултативен орган дава възможност на децата да обменят знания, добри практики и да взаимодействат с държавни и неправителствени организации. За това, как е преминала първата среща на Съвета, какво са дискутирали и какви идеи смятат да предложат на държавниците ни разговаряме с Жанин Ал-Шаргаби.
– Жанин, поздравления за избирането ти в Съвета на децата! Сподели как мина първата ви среща?
– В края на юни в София се проведе тридневна среща на новия състав на Консултативния съвет на децата към председателя на Държавната агенция за закрила на детето, в който има по един представител от област. Всъщност, някои области са с по двама участници, тъй като има представители на деца в неравностойно положение и на деца с увреждания. Едно 8-годишно дете представлява най-малките.
Принципно Съветът е с деца от 7 до 17 години, като на 17 членовете му се „пенсионират”. Опознавахме се, имахме игри за запознанства и ни разясниха какво представлява Съветът и какви са дейностите му. Вторият и третият ден бяха изцяло посветени на дискусии по теми и въпроси, които засягат децата в България. Обсъждахме препоръките на ООН към страната, както и някои нови законодателни промени.
Консултирахме председателя на Агенцията какво мислят децата. Дадохме предложения за това, как ние мислим, че трябва да се решат проблемите. Много полезно беше присъствието на по-стари членове, вече студенти, които споделиха как се развиват, даваха идеи и ни помагаха с участието си.
Мандатът ни е двугодишен е и може да се повтори или потрети, но до пределната възраст. Момичетата сме повече, но има и момчета. Имаме председател, заместник-председател и секретар.
– Проблеми от кои сфери обсъждахте?
– Всякакви теми. А през последния ден ги представихме пред представители на институции и различни министри. Присъстваше и представител на УНИЦЕФ. Обсъждахме, например, определението за дете. И стигнахме до извода, че трябва да се премахне законовото изключение дете на 16 години да може да сключва брак с разрешение на родителите си. Това не би трябвало да съществува в българския закон, тъй като е предпоставка за отпадане от училище, за увеличаване на безработицата и дори за трафик на бебета. Говорихме и за здравеопазването, за децата с увреждания и за това, как може да се повиши стандарта на живот, да се подобри животът на децата, да се намали бедността.
– Какви са идеите ви по отношение на образованието?
– За образованието, свободното време и културата говорихме много. Обсъждахме защо все повече деца в определен момент отпадат от училище и как би могло да се премахне това явление. И стигнахме до извода, че един от проблемите е транспортът – много деца трябва да пътуват от едно населено място до друго, за да отидат на училище, а това понякога е голяма пречка от финансова гледна точка, не навсякъде има безплатни училищни автобуси.
Затова считаме, че е добре някои сгради в големите общини, които са общинска собственост, да бъдат превърнати в общежития. Или да се предоставят един вид транспортни стипендии, с които да се плаща придвижването до училище. Смятаме също така, че е хубаво да има повече примери за това, как чрез образованието хората могат да подобрят начина си на живот.
Ще опитаме да организираме информативни кампании, в които хора с високо образование, да речем от малцинствата, да обикалят училищата и да показват, че са успели заради това, че са завършили училище, а даже и университет и после са опитали да постигнат нещо.
– Къде виждате проблеми в сферата на здравеопазването?
– Когато стигнахме до здравеопазването, решихме, че е хубаво да се правят кампании, чрез които да се наблегне пред децата, че е важно да имат висока лична хигиена, защо трябва да внимават с предпоставките за развитието на болести, защо не бива да се докосват до някои вещества, които в последните години са много разпространени. Съгласихме се, че един от проблемите при повечето подобни кампании е, че ги водят хора, които не могат по достъпен и разбираем начин да представят информацията.
Че е хубаво да има по-млади специалисти, които да го правят по интересен и забавен начин, да привлекат вниманието на децата и да успеят да им въздействат. Смятаме още, че е добре децата от първо лице да чуят нещата. Това може да стане чрез среща с бивши зависими от наркотици или алкохол, които да разкажат какви са негативите от такава употреба.
Защото някой, който никога не се е докосвал до веществото, ще звучи сякаш злослови и ти се кара, ще ти забранява, а когато нещо ти се забранява, ти още по-силно искаш да го опиташ. Друго е да видиш човек, пострадал от това нещо, да те предупреждава – не защото е задължен да го направи, а защото наистина иска да те предпази, след като сам е изстрадал.
Решихме още, че е хубаво да поговорим за ролята на училищния психолог. Има някаква преграда между учениците и този специалист. Много от подрастващите не виждат в него фигура, от която могат да намерят подкрепа, да излеят своите проблеми и тревоги, като в повечето случаи биват изпращани при него, след като са се провинили и това става един вид наказание.
Освен това той е представител на училищните власти, авторитет. Трябва да намерим начин да повишим доверието между учениците и училищния психолог и да насочим тези специалисти към нуждата да заздравят връзката си с децата.
– Стигнахте ли до някакви конкретни предложения?
– Ето една – да има омбудсман на децата. Националният омбудсман изпълнява своите функции, но той помага на твърде много хора и слоеве в обществото и не би могъл да работи за децата толкова пълноценно. Искаме детски омбудсман.
– Накрая ще те попитам за случая с насилие в социален дом в Шумен, за който се разбра в последните дни и много се говори. Имате ли становище?
– Знам, че в момента се провежда разследване. На срещата ни в София стана дума, че на заседания в Кризисните центрове, а такъв има и в Шумен, присъстват представители на Съвета на децата. Стигнахме до заключението, че служителите в социалните домове трябва задължително да бъдат обучавани.
Ниската квалификация вероятно е една от слабостите, защото тези хора, ако не знаят как да се държат с децата, особено с тези със специални нужди, се стига до подобни проблеми. Ако са запознати с методиката на работа и с това, с което им предстои да се сблъскат, ще бъде по- лесно за самите тях и по-добре за децата. Важно е, освен това, при подбора да се прави и психологически тест. Но качествата или липсата на качества у персонала би проличала и приследващи обучения. Затова е важно да има такива.