Г-н Димитров, започна археологическия сезон, ще се продължат разкопките по Черноморието по програмата „Виа Понтика”. Ще има ли и подводна експедиция?
Само след две, три седмици, като се затопли морската вода ще започне подводна експедиция. Тя ще е отново в Акра – крепостта, която открихме миналата година Черноморец. Тя не фигурираше на археологическата карта на България, а се показа един малък Помпей. Ще бъде проучена, както над водата, така и под вода, тъй като в подветрената част на полуострова, както се полага, е имало пристанище. При сондажните работи под вода миналата година бяха открити огромно количество фрагментирани и цели съдове от всички времена и епохи. Това показва, че пристанището е било използвано интензивно, дори и след като крепостта е престанала да съществува след аварското нападение през 586 г. Пристанището вероятно е обслужвало с. Свети Никола, а и близко разположения Созопол. Известно е, че пристанищата не са били на едно място, а пръснати във всички заливи около този огромен средновековен град, какъвто е бил Созопол.
А как ще продължат разкопките на крепостта Урдовиза край Китен?
В подводно отношение, другият голям и много интересен обект – Урдовиза, е изследвана още преди години. Експедиция „Космос” на проф. Велизар Велков откри големи струпвания на каменни и оловни котви в удобния залив. След това беше проучен един кораб, потънал на място в пристанището, вероятно след пожар. Направени са и много други археологически наблюдения, така че там подводният терен е проучен. Сега е важно да се проучи теренът, който военните освободиха.
Ще могат ли тези обекти да се посещават от туристи през лятото?
Всички обекти ще бъдат открити за посещения. За тези двата, за които говорихме, бяха отпуснати значителни пари за реставрация и консервация. Открити за посещения, ще са, както крепостта Акра, така и провлакът на Созопол, където има крепостни стени, храмове – християнски и езически. Ще може да се види и Урдовиза, където паралелно с разкопките, започват и реставрации на 70 метра крепостна стена с три големи бойни кули. Всичко това се надяваме да бъде реставрирано – една част до края на май, а друга до първи юли, за да може в разгара на сезона, юли, август и септември, тези обекти да се посещават от туристите. Те и досега можеха да се разглеждат, защото направихме алеи за безопасна разходка около тях. Оградени са. Дори така, посетителите могат да видят нещо по-интересно – как работят археолозите и реставраторите. Между другото туристите и сега идват. В неделя видях как бодри пенсионери от Западна Европа, се разхождаха точно по пътеката, която сме направили. Там има дървени парапети, за да не падне някой в изкопите.
А какво планирате на северното Черноморие?
На север средства за разкопки и реставрация са отпуснати само за Римските терми във Варна. Но с тях се занимава Варненският музей. Малко хора знаят, че термите във Варна са третите по големина в Римската империя и са най-мащабно запазената сграда в българските земи. Руините им се издигат на 22 метра височина. Няма други такива руини в България. Другата така запазена сграда, за която се сещам, е в село Маточина. То е на самата граница с Турция и до там няма пътища. Докато варненските терми са в центъра на града. Това един великолепен обект за културно-исторически туризъм. Не разбирам, как толкова години не му е обърнато достатъчно внимание. В момента имат доста изоставен вид.
Със сигурност археолозите ще се насочат и към обекти във вътрешността на страната. Къде ще копаят?
Особено интензивно ще работим в Ивайловград. Там има две крепости, които се разкопават. Едната се нарича Лютица, другата – Родестица. Това са две крепости на българската отбрана през Средновековието. Имената неслучайно са български. Установихме, че границата в онази епоха е минавала, където е и сега – последните хълмове на Родопите. Освен това, ще вземем участие и във възстановяването на вила Армира край Ивайловград, по международен проект. Мозайките от вилата, слава Богу се намират в НИМ. Сега ще ги изнесем и ще ги монтираме на място в самата вила. Тя ще бъде реконструирана напълно в следващите месеци. Идеята е, да се превърне в един от най-интересните обекти за международен културно-исторически туризъм.
Дали няма някъде от разкопките да излязат още някакви мощи на светци?
Най-куриозното е, че знаем за мощите на един светец, които могат да излязат на Акра. По писмени данни, там е погребан един патриарх Нифон. Бил е вселенски патриарх. Той се е оттеглил там, когато е напуснал и патриаршеския трон. Но е живял много години след оттеглянето си. Възстановил е манастира под крепостта Акра. Като умрял, го погребали и изведнъж тялото му почнало да прави чудеса, това също е описано. Откровено казано, аз не знаех за него. Разказаха ми неговата история във Вселенската патриаршия при едно от посещенията ми там. Полюбопитстваха хората, дали знаем за този светец и след като копаем на това място, дали не сме намерили мощите на Нифон. След това бях в Солун на една лекция през февруари, отново ме питаха. Явно е много почитан патриарх и светец. Обаче не сме го намерили, защото не сме и намерили църквата, в която е погребан. Ако я намерим, ще знаем, къде да го търсим – ще е някъде пред или до олтара. Но, за съжаление, все още не сме я открили. Намерихме една огромна сграда, но тя е административна.