“Нося си оставката в джоба“, казва военният министър Николай Ненчев. Сиреч-оставка ще има, само не е ясно кога ще излезе от съответния джоб и ще кацне на бюрото на премиера. Креслото на Петър Москов, министъра на здравеопазването, също стои на три крака от доста време. Тодор Танев, бившият министър на образованието, дълго време агонизираше с оставка в някой от джобовете си, докато не дойде предизвестеният край на министерстването му.
Демокрацията предполага отчетност и ако някой се справя зле със задълженията си, трябва да си отиде. Факт. Въпросът е каква работа може да свърши човек, който очаква да бъде изритан от поста си всеки момент?
Как избирателите да очакват той да се старае да реформира сектора си, да оптимизира работата на персонала, да въвежда нови технологии и в крайна сметка да положи най-сетне основите на някакъв напредък в съответната сфера, след като в съзнанието му неспирно звучи фразата „У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕ“? Дали подчинените се чувстват мотивирани, когато четат, че ръководителите им се разхождат с оставките си? Дали и те не очакват всеки момент някой да им поиска листче, което да извадят от джоба си?
Докато министрите, а и медиите не спрат да занимават обществото с възможни, вероятни, поискани или не оставки, държавните структури няма как да работят нормално. Не е важна личността на министъра, а дейността на министерството. Хората отдавна не ги интересува лицето, символ на съответното ведомство. То и без това се сменя през 2-3 години, крайно недостатъчно, за да промени каквото и да е. Поне да го оставят да измине кратката си отсечка от щафетата, без да се налага в същото време да подписва оставки!
Колко концентрирани можете да бъдете в ежедневните си задължения, ако в мислите Ви се прокрадва натрапчивото усещане, че от утре вече може да не сте желани на работното място? Дали в такъв случай ще Ви пука за интересите на работодателя? Отговорът е ясен. А дали на всички онези министри, заместник-министри и пр., и пр. държавни служители, които се размотават с оставките си, все още им пука за техния основен работодател-българския гражданин?
Познайте!
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.