На 7 август е роден българският драматург, поет и писател Стефан Цанев. Днес той навършва 84 години.
Негови стихове са преведени на всички европейски езици, както и на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му са играни на множество сцени по света. Автор е и 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.
Роден е в село Червена вода, Русенско, през 1936 г. Завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията (1992 – 1996), Театър „София“ (1996 – 2008).
Съпруга на Стефан Цанев е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери Евгения, Анна и Яна.
Ето и част от най-емблематичните му цитати:
"Последният Армагедон, последната световна война на нашата планета няма да е война между народи и религии, между класи и раси. Последната смъртоносна война на планетата Земя ще бъде война на неграмотните срещу образованите, на безпросветните срещу просветените, на простаците срещу умните. Както всички досегашни цивилизации, и днешната наша цивилизация ще бъде унищожена от варвари – варварите вече идат, варварите са сред нас"
"Това е най-страшният симптом – че една държава е пред загиване, когато децата й започнат да бягат от нея. Няма по-страшно от това!"
"Човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо."
"Единствената следа, която оставят днешните политици, е слуз на охлюви."
"Властта възбужда у човека и един друг нагон, чужд на животните: създава и у най-големия глупак убеждението, че е по-умен от всички."
"Нашият народ, като всеки народ, всякога е имал своите умни хора и своите глупаци, своите честни хора и своите подлеци, своите герои и своите предатели. Лошото е, когато тези, дето ги споменавам на второ място, заемат първите места в държавата и масовият човек започне да им подражава, мислейки, че – ето, това е хубавото, това е доброто, към това трябва да се стремим. Както казват учените хора – подменят се ценностите."
„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“
"Страшно е, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за „доброто старо време“ на комунистическата диктатура – това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад.“
„Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…“