Унамуно: Разумът е врагът на живота

2740

"Дневникът", "Трагичното чувство за живота у хората и у народите“, "Агонията на християнството“, "Животът на Дон Кихот и Санчо“, "Моята религия". Това са само част от произведенията, с които е познат по цял свят испанският философ и писател Мигел де Унамуно. Роден е на днешния ден – 29 септември, 1864 година в испанския град Билбао. Става учител в родния си град, след като завършва хуманитарни науки в Мадридския университет. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и 10 години по-късно е избран за ректор. Заради либералните си политически възгледи е пратен на Канарските острови, откъдето бяга във Франция. След завръщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Но заради критиките си към режима на Франсиско Франко е поставен под домашен арест. Издъхва няколко месеца по-късно, на 31 декември 1936 г. в дома си в Саламанка на 72-годишна възраст.

Предлагаме ви част от наследството, което ни остави Мигел де Унамуно:

Нека се борим срещу съдбата, дори и когато сме изгубили надежда за победа.

Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.

Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното.

Трябва да се опитаме да бъдем родители на нашето бъдеще, а не поколение на нашето минало.

Моята цел не е да науча хората, а да ги агитирам да учат, да се смущават от незнанието си. Аз не продавам хляб. Аз съм продавам мая.

Тъжно е да не си обичан, но е още по-тъжно да не можеш да обичаш.

Някои хора биха повярвали на всичко, ако им го прошепнеш.

Страданието е същността на живота и основата на личността, защото страданието е това, което ни прави хора.

Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит.

Ние никога не разбираме кога сме успели.

Истината е, че разумът е врагът на живота.

Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.

 

Exit mobile version