За едно дело, решено от председателя на окръжния съд в Берковица на 7 април 1880 година, още се говори в града под Ком. Факти и измислени хумористични украси на случая разказват наследниците на потърпевшите от съдийското решение. А председател на съда по това време бил младият държавен чиновник Иван Вазов, чиято 170-годишнина от рождението се чества в Берковица.
Делото било заведено по тъжба на Еленко Атанасов от село Костенци срещу Михал Първанов от град Берковица заради кучето му. То умъртвило и нахапало 19 агнета и ярета на тъжителя.
Иван Вазов командировал член на съда – Герасим Истатиев, да провери случая. Всичко било точно така, както твърдял потърпевшият. В хода на делото се изяснило, че Михал Първанов дал кучето си на пчеларя Георги от село Слатина да го пази, но той го пуснал да се движи без надзор.„Пчелинджията”, както пише съдията, е знаел, че кучето е зло – преди това изяло 9-месечно „иззимелче” – овца на Исаия Тончев и е трябвало да го върже и наглежда.
Решението на Вазов било категорично – кучето да се убие, съгласно ст.170 от Отоманский наказателен законник, а пчеларят от село Слатина да плати на Еленко Атанасов за 19-те умъртвени животни сумата от 180 гроша.
Съвременници разказвали, че младият Иван Вазов, облечен в красивата униформа на държавен служител, не бил особено старателен съдия. Веднъж го чакали да реши едно дело, което пишел на съседна маса. Членовете на съда – Иван Стоянов и Юрдан Шишков, по-късно обезсмъртени от писателя в повестта му „Митрофан и Дормидолски”, загубили търпение и го попитали какво става с решението. Вместо решение Вазов им показал карикатури с техните образи. И казал – „Ето ви присъдата”. След две годишно съдийство в Берковица Иван Вазов отказва да стане прокурор във Видин и заминава за Пловдив. Той повече не се връща към това занимание, което говори, че не му е било присърце. Но признава в спомените си, че в Берковица е бил заобиколен от автентични, примитивни и интересни люде, много от които по-късно станали герои на негови произведения.