Александър Александров управлява община Ружинци за втори мандат. Роден е в най-голямото село на общината – Дреновец, където завършва основното си обрзование. Продължава в техникум по съобщителна техника в Белоградчик. В града на скалите се включва в клуб по джудо и носи първия национален успех за клуба. Завършва история в Югозападния университет в Благоевград. През 1996 г. се връща в родното си село и става учител в своето училище. От 1999 година е общински съветник, а през 2003 е избран за председател на общинския съвет. Заради опита си в работата на общината, през 2015 година е избран за кмет. През 2019 печели втория си мандат.
– Г-н Александров, как промениха обстановката в селата на общината ви мерките против разпространението на коронавируса? Как реагират жителите им на тях – уплашени ли са или ги приемат спокойно?
– Бих казал, че вече ги приемат спокойно, но имаше първоначално стъписване. В община Ружинци имаме 10 села с общо население от близо 5000 души. Имаме и Дом за стари хора, който успяхме да опазим от заразата. Никой не се възпротиви на забраната на местния пазар, на развлечението по детските и спортни площадки. В началото на май в две трети от 10-те ни села имаше традиционни събори, но те не се проведоха в нито едно село. Други години канеха изпълнители, музики, започваше веселие за по два-три дни. Сега такова нещо нямаше. Така, само по домовете, бе отбелязан и Гергьовден.
– На село всеки има градина, обработиха ли ги тази година?
– Да, ако се съди по градините, то карантината им се е отразила добре. В дворовете си имат по 1 – 2 дка градина, насадиха си картофите, лука. Сега разсаждат пипера и доматите. Няма пустеещи площи. Всеки си излиза, не контактува с никого, не си слага маска и си работи в градината. Аз мисля, че тази ангажираност с работа отвлече вниманито им от опасността и ги кара да бъдат по-спокойни.
– Кой следи хората под карантина да бъдат изпълнителни и да не я нарушават?
– Въведохме си наша система. При нас под карантина са само хора, завърнали се от чужбина. Ние предварително научаваме кой от Италия или Испания си пътува към дома и когато пристигне, вече знаем за това. Сигнали подават съседи, близки. Служители на общината и най-вече кметовете на населениете места следят за спазване на карантината. Заловили сме само 4 нарушители, на които МВР е наложило глоба. След такива случаи останалите спазват правилата. Това допринесе да имаме само двама с положителни проби, но други около тях не пострадаха. Цяло геройство е, че държим под ключ дома за стари хора в Дреновец и досега в него нямаме заразени.
– Пандемията промени ли работата на общината?
– Разбира се. В началото на годината започнахме процедури за избор на изпълнители на ремонти на улици, пътища, за подмяна на водопроводите в село Бяло поле и Ружинци. Това са проекти, за които имаме финансиране по програмата за развитие на селските райони. Малко изоставихме тази работа и се съсредоточихме само върху проблемите, които създава коронавируса. А те не са малко. Най-големият е прекъсването на потока от средства към общината. Досега сме събрали само една трета от приходите, които постъпват по това време през други години. Фрапиращ е фактът, че никой не е потърсил услуга за строителство. От тази сфера нямаме и един постъпил лев.
– Как ще компенсирате недостига на средства?
– Заради заразата ние отменихме фолклорните фестивали, съборите по места. Те ни гълтаха много пари. Сега нямаме средства, но и нямаме такива мащабни прояви. Увеличихме пректите си към националните ни социални фондове. Продължаваме да осигуряваме топъл обяд на 170 души, за първи път разкрихме и патронажна грижа. Имаме записани 22 души. Ние – общинари и доброволци, успяхме да засадим 1200 дървета, в момента оборудваме фитнес-зала. Хора ни даряват уреди. Аз също дарих един уред.
– Кой понася най-трудно карантината?
– Децата. Дано по-скоро дойде краят на стоенето им в къщи. Ние от общината сега подготвяме детските площадки, спортните площадки. Готвим се за момента, когато те отново ще бъдат дотъпни за децата. Косим и масово тревата по парковете и площадите на селата.
– Значи общината не е спирала работата си?
– Нито за миг. Дори и общинският съвет заседаваше по два пъти в месеца. Имаме 11 съветника, за които е лесно да осигурим безопасни условия за събирането. Те взеха важни решения – за продажба на общинска собственост, за кандидатстване по проекти. Бих казал, че при нас карантината преминава спокойно. В 10-те села липсва напрежение, безспокойство, страх. Някои дори смятат, че всичко това се случва някъде далече, но не при нас, въпреки, че има съседни села, които пострадаха много от заразата.