Основното училище пострада от наводнението, сполетяло града на 1 и 2 август т.г. Целият първи етаж и дворът се оказаха под вода за близо 10 дни. От една седмица етажът е отводнен и с помощта на групи доброволци от Вълчедръм и село Долни Вадин етажът е изчистен от калта. Голяма помощ са оказали и затворници от затвора във Враца, които също изхвърлили тонове кал и цялото имущество. От три дни учители и друг персонал мият стаите и коридора. Все още в кал и блата е останал дворът на училището.
Нищо от потопеното имущество не може да се използва. Оцелели са само чиновете на първокласниците, които се оказали до половината във вода. Унищожено е другото оборудване, физкултурният салон, паровата централа. Трябва да бъдат закупени нови маси и столове, нови котли, горелки, помпи. Цената само на котлите е 50 000 лв., обясни директорката. Унищожени са и учебниците, които са получени и трябвало да бъдат раздадени на 15 септември. От МОН са обещали да им пратят нови, на директорката звънели и от издателствата. Те също са готови да пратят нови бройки в Мизия.
Училището е санирано по европейски проект и има модерна визия и условия за обучение. В него се намират и помещенията на детския комплекс, който привлича талантливите деца в клубове и работилници по компютърни науки, изкуства и спорт.
Това ще бъде един много тъжен 15 септември, признава Галина Вълчанова. Няколко от учителите са изгубили в потопа цялото си имущество и вече нямат нищо. Много от децата също сега се оказват без условия за живот и учене. Има и такива, които са напуснали града и заедно с родителите си живеят при роднини в други населени места. Но ние сме хора с дух, твърди Галина Вълчанова. Длъжни сме да го предадем и на децата. Каквото и да ни сполетя, трябва да живеем и да гледаме в бъдещето, казва тя.