След това мъжете се събирали на обща трапеза. Всеки вадел от торбите хляб и вино. После слагали на трапезата китка босилек, завързана с червен конец за лозова пръчка. Който пръв я хванел, бил провъзгласяван за цар на лозята. На главата му слагали венец от лозови пръчки. Натоварвали го на колесар и с теглене стигали до селото. В своя дом царят канел всички за почерпка. Той оставал цар до направата на новото вино.
Из монтанските села празникат на Трифон Зарезан продължава и през следващите два дни. Наричат ги „вълчите празници”, защото са посветени на предпазването на хора и животни от вълци. Тези дне не се работи нито полска, нито къщна работа. В яслите на кравите, овцете и козите се слагат късове от обредните хлябаве, за да бъдат предпазени и те от вълци. През тези дни не се метат и оборите