В Северозапада днешният Еньовден е известен като Иван Бильобер. Всички, които носят името Иван, Йоан и производни от тях, празнуват днес като на Ивановден. Бабите и до днес наричат празника на свети Иван Летни.
Денят е посветен на билките и борбата с болестите. Днес водата е жива, защото слънцето е в своя зенит и нагрява най-силно и човек, окъпан в нея, оздравява. Ако във водата се постави билката еневка, то тя става и лечебна.
На този ден жените ставали рано и отивали из Балкана да берат билки. Комунига, еневка, чемерика, тинтява свивали около черничева пръчка и правели венец. На Еньовден се провирали през венеца, но го пазели за цялата година и с него лекували болните родилки.
И докато жените ходели вкупом да берат билки, то магьосници и врачки обикаляли и се запасявали с лечебните треви сами. С тях през годината правели магии и гадаели бъдещето на хората.
Още няколко действия са известни за този ден. На Еньовден се пресажда здравецът, защото се прихваща веднага. На този ден се берат метличини и се свиват на метли за чистене на къщите и дворовете. Събирали и житни класове из нивите за плодородие през годината.
В Северозапада се разказват легенди и за жени-бродници из житата. Те ставали рано и облечени в дълги бели ризи обикаляли чуждите ниви с жита, из които нареждали да не дадат добра реколта. Смятало се, че бродниците пренасят реколтата в своите ниви.
Вечер селата оживявали от еньовски песни. Макър денят да е свързан с билките и здравето, то в песните се пеело за змейове. Накрая всички се окъпвали във водата, днесена от извора сутринта и престояла цял ден на слънце с еневка в нея. Така се отървавали от всички болести и се зареждали с настроение за следващите дни.