В Северозапада днешнiят 1 март се нарича Летник, защото с него започва топлото време. За баба Марта народът е създал много шеги, вицове и поговорки, с които и отмъщава за непостоянството. За него тя е като дете – ту се смее, ту – плаче т.е. – ту вали дъжд, ту грее слънце. “Фучи Марто, колкото си искаш, пак на лято мирише” е една от тях.
Някога на 1 март хората поставяли под стрехите на къщите си червено платно, което стояло до Младенци с него гонели злото от дома. Рано сутринта жените изнасяли всички черги и дрехи на двора и ги изтупвали. Това се правело срещу бълхи през лятото. После връзвали мартеници на децата. В Северозапада и до днес мартеници се връзват и на домашните животни за здраве. Мартеници увисват и от плодните дървета – на тях пък за плодовитост.
От възникването си до днес мартеницата е претърпяла доста изменения, но е запазила главното – че двата и елемента се правят от бял и червен конец. В зората на демокрацията някои се опитаха у нас да заменят червения цвят със син, но тази мартеница не се наложи. В някои села правят мартеница от седем цвята. Нарича се седмошарица и наподобява небесната дъга. Но тя няма нищо общо с политическите цветове. Стара е като червено-бялата.