В народната традиция днешният Игнажден се смята за начало на новата година, а най-важният обичай е полазването – влизането на първия гост в къщата.
На този ден жените ставали рано, за да замесят тестото за обредните хлябове и да турят гърнето с варивото. После омесвали толкова колаци, колкото са членовете на семейството в къщата. Залае ли кучето на двора, значи идвал първият гост. Ако той се случел добър човек, то през цялата година в къщата ще има сомо добро. Но ако наминел някой мързеливец, пияница и пройдоха, чакали ги тежки дни. Затова стопаните тихо го проклетисвали с думите „Къде се намери точно ти да влезеш пръв в къщата ни?”
В Северозапада обаче хората прилагали хитрост за полазването. Не се оставяли на случайността, за да не патят през годината. В някои села и досега разказват как предишната вечер старите ходели в дома на някой добър и преуспял човек с бъклица и го канели за пролазник на следния ден. Това били добри, трудолюбиви и честни хора. Тях посрещали първи в дома си. Тяхно задължение било да носят със себе си пръчка, с която разравят огнището. И наричали – колко искрици, толоз дечица, пиленца, агнета, телета, кончета. Отговаряли им с амин…
Домакините прибирали пръчката и я носели в курника, за да пази кокошките от болести.Стари жени разказват и за други обичаи – предлагали на пролазника да седне върху шиник, за да не напускат квачките полозите при мътене. После разхвърлял жито и други семена, за да има плодородие по нивите и градините. Накрая го гощавали и изпращали с добри думи.