Къпането на Ивановден е най-важният обред от празника. Къпели наред – деца, младоженци, ергени. Тъй като това ставало със студена вода от чешми или от реки, смятало се, че това се прави за здраве.
В Северозапада рано сутринта пълнели бъчви със студена вода и в тях потапяли за секунда децата. Вярвали, че така ще бъдат здрави през цялата година. След това къпели младоженците, а накрая – и ергените. Така ги подсещали, че трябва да се задомяват. След къпането младоженците посещавали кумовете си, които в онези години били важен фактор за тяхното поведение в семейството и обществото. От кумовете получавали най-добрите съвети за съвместния си живот.
В оригиналния си вид къпането е запазено до днес в град Кула. Там всяка година се събира група от нечетен брой къпачи – 7, 9 или 11, които обикалят града. През нощта чукат на вратите на младоженците и ги обливат със студена вода, която носят в котли. През деня тръгват по улиците и плисват с ледената вода всеки, който срещат. Окъпаните им се отплащат за вниманието със суджуци, вино и пари. Вечер, след приключване на обиколката къпачите се събират заедно за гощавка със събраните напитки и мезета.
Кула представя своя обичай на фестивали и фолклорни събития из цялата страна. В самия град го изпълнява на 20 януари – на Ивановден по стария стил.
В село Ивановци, община Видин, навремето също ставало голямо къпане. Водели ивановците и ергените на селската чешма. Който не искал да бъде плискан с ледената вода, се откупувал с пари. Днес в селото има само един Иван, но няма кой да го изкъпе. Останали са само 70 старци. В средата на миналия век в селото живеели 700 души и къпачите не смогвали да облеят със студената вода всички именници и ергени.