Петковден е голям празник в Северозапада, на който се правели специални ритуали. Най-важният от тях е освещаването на новата къща. Който през годината си е построил нов дом, е трябвало да го освети точно в деня на светицата Петка – Параскева. От този ден започвали сватбите, а от предхристиянските времена е пренесен обичаят на този ден овчарите да пускат кочовете при овцете за оплождане. Дните около Петковден също почитали като особени празници. Понеделника преди празника наричали Господя църква и на него колели по-едно животно, а в съботата преди деня – кокоша църква и колели кокошка.
Курбанът за света Петка обикновено е бил овен, но в някои села се събирали на обща трапеза и принасяли в жертва селският бик. С общия курбан празнували и края на прибирането на реколтата.
Светицата има странна история. При турското нашествие мощите и от Търново бил преместени във Видин, а през 1396 година ги закарали в Белград, за да бъдат спасени. При завладяването на града Сюлейман Великолепни ги изпраща в Цариград. Почитта към нея растяла и болярин на име Лупу успява да пренесе мощите и в Яш – Румъния. Той построява голям храм, в който ги поставя. Там престояват 242 години , докато през 1883 са пренесени в митрополитската църква на Яш, където се намират и днес. Една от най-старите видински църкви, построена в началото на 17-ти век, носи нейното име. До днес светицата се почита у нас, но и в Гърция, Сърбия и Румъния.