В българската празнична традиция Никулден е един от най-почитаните дни. Според стари жени от видинските села край Дунав, днес е Рибни ден. Наречен е така заради богатата трапеза с курбан за светеца Николай, на която задължително имало печен шаран или рибник. Рибникът се приготвя от шаран, увит в тесто. По тестото правили шарки, които наподобявали гръбнака и опашката на шарана. Месели и обредни хлябове, които наричали никулски. Приготвяли и много постни ястия – зеле, боб, сарми.
На Никулден не вдигали трапезата през целия ден, за да могат гостите веднага да сядат на нея. Костите на шарана хвърляли в реката, но винаги запазвали по една костица. Пазели я през цялата година срешу уроки. Бабите я зашивали на шапките на децата – да ги пазят от зли очи.
На Никулден пеели специални песни, създадени за свети Николай, който спасявал моряци от бури и ветрове. В Северозапада тачат светеца по два пъти в годината. Имат и храмове, наречени свети Никола Летни. Освен днес, хората с името на светеца празнуват и на 8 май, когато е летният Никулден. Освен Никола, Николай, Николина, имен ден днес имат и Кула, Койчо, Кочо, Кото, Коцо и т.н.