Игнажден е, а този празник заема особено място в народната традиция. Някога го смятали за начало на новата година. Имали специални обичаи, а в Северозапада – и спецално игнажденско меню.
Денят започнал с очакване кой ще бъде първият гост в къщата, наречен полазник. От неговия образ зависело бъдещето на семейството. Ако на вратата почукал някой бедняк, мързелив и завистлив човек, това означавало, че няма да има благополучие за дома. Проклетисвали го на ум и се питали защо точно той влязъл пръв днес? Но ако дойдел работлив и авторитетен човек, чакало ги щастие – здраве, плодородие, имане. На всички се искало да им гостуват такива хора. Затова се изхитряли и вечер канели добрите да им гостуват.
На Игнажден жените отрано замесвали обредните хлябове и слагали царевични зърна да се варят. После омесвали толкова колаци, колкото са членовете на семейството в къщата. По колаците обаче не трябвало да има никаква украса.
На трапезата трябвало да има още ошав, жито, просо, орехи, картофи с ориз, булгур. Сварените царевични зърна изцеждали от водата и овкусявали със сол или захар.
В Северозапада има и друг обичай, свързан с Игнажден. На този ден не се дава нищо на заем. Ако нещо е дадено, то се прибира.