На Велики четвъртък започват приготовленията за великденската трапеза – боядисват се яйцата и се замесват обредните хлябове. На този ден в Северозапада не се работи нито на полето, нито вкъщи. Някога се е чакало да бъде снесено първото яйце, което най-старата жена в дома боядисвала в червено. С него мажела челата на децата и нареждала: „Да си бяло и червено като това яйце”.
С първото боядисано яйце бабите лекували, баели на болни и разваляли магии. Смятали са, че то носи само ползи и не може да вреди. Поставяли го до иконата, където престоявало до следващия Великден.
Пак най-старата жена боядисвала и останалите яйца, които били събирани от полозите от понеделник до четвъртък. В зависимост от броя на членовете на домакинствата боядисвали от 30 до 300 яйца. Варели ги в зелев сок, а след това ги потапяли в различни треви, билки, плодове. Ябълкови кори оцветявали яйцата в жълто, копривата – в зелено, смрадликата – в оранжево. Това били яйцата за домашната трапеза, наричани перашки. Добре сварени, те можели да се консумират 40 дни след Великден – до Спасов ден.
Но в Сверозапада боядисвали и писани яйца. Те били приготвяни с рисуване, лепене, налагане на листенца, мазане с восък и т.н. Всяка шарка била символ – радост, мъка, любов. Тези яйца били давани на най-скъпите гости и не били предназначени за ядене. Те ставали украсата на масата и носели естетическа наслада. С тях трапезата придобивала емоционален колорит. Писаните яйца били израз на мисли и чувства, на естетически вкусове.
Днес писаните яйца са по-пищни и стават външен израз на духовния свят на тези, които ги създават. Те, безспорно, стоят по-високо от обикновените червени, зелени, жълти и зелени яйца.