В Софийския университет се състоя кръгла маса на тема: “Какъв европейски съюз искаме”. В събитието взеха участие депутати от Европейския парламент, лектори от Франция и България. Мероприятието се проведе с подкрепата на Асоциацията на младежките организации, Националната асоциация на младежките клубове на ООН и Европейското младежко движение – България.
Припомняме, че в най-старото висше учебно заведение в България тече кампанията 65-години от декларацията на Жан Моне и Робер Шуман от 9 май 1950 г., организирана за 5-та поредна година от Юридическия факултет и Европейския университетски център – Нанси, Франция.
Ето и какво казаха лекторите на събитието:
Доц. д.ю.н. Юлия Захариева: След Втората световна война съществуваха две Европи, които не се познаваха помежду си. Преди 25г. те се срещнаха и въпросът „Каква Европа искаме” стана доста труден за нас европейците.
Далеч по-важно е не да говорим красиви фрази по въпросът „Какво искаме”, а да се попитаме „Какво прави всеки един от нас”, защото е погрешно твърдението, че Брюксел решава вместо нас.
Мечтата за обединена Европа е от векове, но понятието „солидарност” се изпълни със смисъл след ВСВ. Следователно интересен въпрос без еднозначен отговор е дали кризите катализират промените.
Ив Петѝ (Франция): ЕС е в труден период и това е факт по различни причини. Основното се състои в 2 кризи, като добре познаваме тази на Еврото и по-скоро големите задължения на страните в Еврозоната и за да я овладеем пристъпваме към все по-тясна интеграция в ЕС, което е свързано, разбира се, с известен брой трудности. Нарастващата федерализация на ЕС не се харесва на Великобритания, а и на други страни, което създава вътрешна диференциация в две направления.
Другата криза, за която обаче се говори далеч по-малко, е тази на европейското гражданство. Съществува недолюбване на структурата на ЕС у гражданите на Съюза. Финансовата криза в еврозоната доведе до ограничения и трудните условия са в основата на недоволството, а резултатите от последните избори показват липса на интерес към изграждането на ЕС. Това в известен смисъл се дължи на свръхполитизирането на разговора за бъдещето на Съюза.
Необходими са промени в икономически аспект, но и създаване на стратегия за мобилизация на мненията по важните въпроси – например „Трябва ли ни енергиен съюз?”. ЕС направи първи стъпки в тази посока, но изводите от досегашния ни опит показва, че всеки проект трябва да получи гражданственост, за да е успешен.
От Римския договор от 1957 досега няма конкретна формулировка за границите на Европа, а „европейска държава” е недефинирано понятие. Ако искаме Европа на общите ценности, то рамката трябва да е по-тясна, ако искаме просто общ пазар и общи политики по няколко въпроса, то възможните максимални граници на Съюза са по-широки.
Ангел Джамбазки: На днешната дата се срещат две мнения. Пред ЕС стоят външнополитическите въпроси за Косово, Босна и Херцеговина, Македония, Турция, Близкия изток, Северна Африка. Липсата на отговори по тях е голяма пречка за развитието на Съюза.
Не е ясно кой носи отговорност за нелегалните имигранти и бежанци, когато те дойдат на територията на ЕС и как тези хора се вписват в среда на европейски ценности и култура. Необходима е солидарност по отношение на интеграцията на тези хора, а липсата ѝ доказва двете скорости в Европа. У нас проблемът е дори по-сериозен, защото България е на двата фронта на нелегалната имиграция към ЕС.
Шериатското право навлиза в Европа и може би не е далеч времето, в което ще бъдат избрани например местни управници, които ще решат да го приложат.
„Ислямска държава” има идеята за възстановяването на Дамаския халифат. Това не са просто хора, които стрелят със случайно намерени оръжия с цел физическо ликвидиране на други хора – ИСИС има политически и териториални амбиции. В същото време миналата седмица в квартирата на НАТО бе споменато, че за да се премести една дивизия или дори един батальон са необходими предизвестие от 48 часа и десетки опознавателни полети. Това забавя взимането на военнополитически решения в Европа, което ни води към въпросът „Има ли нужда от общоевропейска армия?”. Според мен без такава ЕС не може да продължи да се развива.
След ВСВ Европа реши, че живее в мир, но това бе само привидно. Запада подкрепи събарянето на диктаторски режими, но никой не може да каже еднозначно дали решението за бившите колонии работи или не.
Въпросът за сътрудничеството на ЕС с Русия е такъв на много сериозен разговор и има два ключови аспекта – икономически, енергиен и търговски от една страна и културен и ценностен от друга.
Европа се движи на две скорости – едни страни са членки на Еврозоната, други – не; същата е ситуацията и с Шенген, а освен това липсват източноевропейци на високи управленски длъжности, което с право разгневи полската страна наскоро.
Ще бъде ли ЕС по-федеративна – бяха направени първи стъпки към единна европейска прокуратура, което в бъдещето може да изиска единно правораздаване. От друга страна моето желание е Европа да стане съюз на суверенните отечества.
Победата на консерваторите във Великобритания дойде благодарение на обещания от Камерън референдум, а резултатът от него ще промени концепцията на ЕС. В същото време е интересен въпросът с Шотландия, която остана част от Кралството главно защото иска да е член на ЕС. Причината за този референдум е усещането за несправедливост.
В европейската политика цари безадресно говорене. Ако разбъркате страници от програмите на ЕНП и ПЕС и им дадете полученото, надали и самите те ще успеят да разберат кой лист от обещанията на коя партия е. Това съглашателство е с цел да изолира крайните части на политическия спектър – комунистите и националистите.
У нас като основна задача на прехода бе поставено членството в ЕС с очакването ЕС да бъде донор на България и това обърка самия преход и породи разочарование. В действителност ЕС трябва да бъде средство за постигане на нашия интерес да живеем добре в България, а не самата цел.
Истинските полза от членството ни би била ценностната система – уважението към закона и абсолютния морал, както и общото уважение между гражданите и институциите, защото българската администрация на реагира без външен натиск. Дълго време се опитвах да получа информация за разходваните средства по програмата „От социални помощи към заетост”, но ми беше заявявано, че трябва да се обадя тук или там, че това не е задача на този отдел или че съответната служителка е болна и не могат да ми помогнат, а в момента в който изпратих имейл от Брюксел, получих телефонно обаждане няколко часа по-късно и препоръчано писмо още на другия ден.
Доц. д.ю.н. Атанас Семов: Доказано е, че икономическите загубите на Великобритания от нелегалната имиграция са по-малки, отколкото ползите за британската икономика от отворените граници, но коментарите в пресата на Острова показват тенденция, че медиите в Европа са все по-склонни да пишат глупости. Това означава, че по-важната тема е за идентичността на ЕС и страните в него, която е застрашена от бежанците, а това е факт в най-голяма степен за България. След 30г. мюсюлманите ще са мнозинство в 5-милионното население на страната, главно заради ударната ислямизация на ромите, но и заради бежанците. Необходима е конференция (кръгла маса), на която да се дадат отговори и да се вземат решения как да бъде защитена националната ни идентичност.
Приемането на България в ЕС се случи като част от въпроса за европейската идентичност и в частност турския въпрос, който се очертава като най-големия за ЕС през 21. в.
Нагласата у нас бе ЕС да бъде новия СССР за нас – да ни помага финансово и енергийно, да купува продукцията ни, да ни пази от „лошите”. В действителност попаднахме в Европа на изискванията; на възможностите за развитие, но за съжаление и на двойните стандарти; на отворените граници за нас, но и за идващите тук.
За жалост България е единствената страна в ЕС, която за 7г. членство не е постигнала никакъв прогрес, а още по-притеснително е, че тенденциите са негативни – в образованието, икономиката, здравеопазването.
Една по-федерална Европа ще намали суверенитета на България, но в същото време ще даде на страната по-добро управление и планиране. В последните години никой български политик не говори какви са перспективите и проблемите у нас – напротив, ценно качество стана простащината.
Все още имаме потенциал, но ни липсва надежда, че бихме могли да се справим заедно, като колектив с проблемите у нас. Би следвало да намерим колективна сила и усещането за национална идентичност.