Един от най-обичаните български актьори – Христо Шопов, празнува рожден ден днес. Той стана любимец на родната публика с играта си в хитовия филм "Вчера". А по света го познават с ролята му на Пилат Понтийски в "Страстите Христови” под режисурата на Мел Гибсън, както и с участието му в дузина европейски и американски продукции.
Големият ни актьор е роден на 4 януари 1964 г. в София. Баща му е друга голяма звезда на българската сцена – Наум Шопов. Майка му, Невена Симеонова, както и сестра му Лиза Шопова, също са актриси. Дядо му е основател на театъра в Стара Загора, а баба му, Мара, е също е забележителна актриса. Съпругата на Христо – Мариана Станишева, освен че е актриса, е и кастинг директор. А синът му Наум Шопов е сред звездите в сериала "Откраднат живот".
В такава артистична среда Христо Шопов избира лесно професията си – учи актьорско майсторство за драматичен театър в престижната Национална Академия за Театрално и Филмово Изкуство в София (НАТФИЗ).
През 1981 г., едва 17-годишен, прави своя дебют в киното с „Дишай, човече!” , където му партнира неговата майка Невена Симеонова. Следва филмът „За госпожицата и нейната мъжка компания” с режисьор Иван Добчев и първите стъпки в театъра.
През 1988 г., докато е в четвърти курс в НАТФИЗ, кинорежисьорът Иван Андонов го избира сред тежък кастинг за изпълнение на главната роля на Иван във филм, превърнал се в истински култова творба в България – „Вчера” .
След това Христо Шопов се превръща в един от най-известните актьори в България. Поверени са му главните роли във филми като "Маргарит и Маргарита", "Индиански игри", "Любовното лято на един льохман", "Очите плачат различно”, "Нощта на самодивите", "Трафик".
През последните години играе главната роля в големи телевизионни и кино продукции, голяма част от тях европейски: "Барбароса” – отличеният с много награди, "Love.net” – блокбъстър за 2011-; "Операция шменти капели”, "Генерал Дела Ровере” , "Досието Петров", сериалите "Дървото на живота", "Четвърта власт" и др.
Актьорът рядко дава интервюта. Предлагаме ви част от житейската му философия:
Вкъщи ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен.
Блокирам, когато се сблъскам с агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам агресивен. Но по-често блокирам, това е.
Искам един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.
Забелязал съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.
По душа съм умерен песимист или здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата.
Скачам в дълбокото, когато трябва. Защото така трябва.
Животът е път. А моят е път към себе си.
Грешките са необходимост – без тях няма развитие напред.
Компромисите са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.
Най-много обичам да съм в хармония със себе си, когато работя. В това отношение личният живот е гръбнак на професионалния. Ездата беше предишната ми страст. Сега е стрелбата, но само на стрелбище. Мисля, че хората, които убиват животни за удоволствие, рано или късно ще платят за това.
Никога не работя без ясна мисъл.
Човек трябва да поиска всичко, за да получи достатъчно.