Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Възпитаник е на Френската езикова гимназия в град Пловдив, магистър от Юридическия факултет в университета „Franche-Comté“ в Безансон, Франция. От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. От 6 август 2014 г. до 6 ноември 2014 г. е служебен министър на земеделието и храните. От ноември 2014г. изпълнява длъжността зам.-министър в същото ведомство.
Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.
Владее английски и френски език. Женен, с едно дете.
– Г-н Грудев, какво целеше информационната кампания на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), която приключи?
– Минахме по всички 28 области в страната и действително интересът бе огромен. Информирахме производителите както по схемите и мерките за директни плащания на площ, където кампанията течеше от 4-ти март, така и по програмата за селските райони, по която на 14 април бе първата дата за подаване на заявления по новите инвестиционни мерки. Целта на срещите бе да запознаем земеделските стопани с новите моменти за подобряване на инвестициите в българското земеделие.
– Кои са най-важните изисквания, въведени през тази година?
– По Директните плащания има 17 нови схеми, като основният нов момент е базовото изискване на правно основание за получаването на субсидиите. Без правно основание за ползване на площите, няма правно основание за получаване на субсидии. По базовата схема за директни плащания право на плащания ще имат всички земеделски производители, които и към момента получават такива. Освен че се въвежда изискването за правно основание, въведено е и тази година за първи път изискването за регистрация като земеделски производител, т.е. за “изсветляването” на получаването на субсидии. Всичко това е с цел да бъде въведена базова справедливост в подпомагането.
– Какво да очакват зърнопроизводителите?
– Сектор зърнопроизводство, например, през последните 7 години успя да постигне устойчивост и да добие добра конкурентноспособност, както в рамките на ЕС, така и на световните пазар, но в момента е време вече ние да отделим повече внимание на уязвимите сектори у нас, които могат да създадат допълнителна добавена стойност в земеделието.
Сега се обръща внимание на всичко отрасли в земеделието, които през изминалия седем годишен период бяха малко изоставени в страни, за сметка на производството на зърнените култури. Такива са интензивните сектори – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и биологично производство.
10 от 17-те нови схеми по обвързаното производство са насочени към тези чувствителни сектори, които до 2020 година, когато изтича програмния период, ща бъдат приоритетни като инвестиции по Програмата за развитие на селските райони.
– Кои са приоритетите в Програмата за развитие на селските райони?
– Приоритетни за Програмата за развитие на селските райони ще имат и всички регистрирани тютюнопроизводители, но за инвестиции, които целят насочване към друго производство, което да замести тютюна. Тъй като до 2020 година е последния възможен вариант за подпомагане на сектора, сега е моментът да се помисли за адекватно заместване на поминъка в регионите, където основно хората се изхранват с тютюн.